Беше облечен в бежова риза с копченца на яката и тъмен кадифен панталон и беше с двудневна брада, с която според Ела беше доста привлекателен. Къдравата му кестенява коса падаше чак до зелените очи и му придаваше и самоуверен, и закачлив вид. Слаб и жилав, снажен и подвижен, Азис беше много различен от Дейвид с неговите шити по поръчка скъпи костюми. Говореше с шотландски акцент, което се стори на Ела много очарователно, усмихваше се непринудено и явно наистина беше щастлив и развълнуван, че я вижда. И Ела неволно се запита какво лошо има в това да изпие с него чаша кафе.
По-късно нямаше да може да си спомни как едната чаша кафе се е превърнала в няколко, как разговорът е станал все по-задушевен и по едно време Азис я е целунал леко по върха на пръста, точно както нямаше да може да обясни защо не е направила нищо, за да го спре. Не след дълго за нея вече нищо нямаше значение, важно бе само Азис да продължава да говори, а тя да гледа вторачено малката трапчинка отстрани на устата му и да се пита какво ли е да го целуне по нея. Беше единайсет и половина вечерта. Ела се намираше в хотел заедно с човек, за когото не знаеше нищо, ако не броим няколкото имейли и телефонни разговори и романа, който той е написал.
— Значи си тук заради списание «Смитсониън»? — попита тя.
— Всъщност съм тук заради теб — отговори Азис. — След като прочетох писмото ти, ми се прииска да дойда и да те видя.
Все още беше възможно Ела да се отклони от тази високоскоростна магистрала. До някакъв момент бе възможно да се преструва, че става въпрос просто за приятелство: имейлите, телефонните разговори, дори погледите. Е, сигурно имаше лек флирт и задявка, но нищо повече. Тя можеше да прокара вододел. Но само докато той не попита:
— Искаш ли да дойдеш с мен в стаята ми, Ела?
Дори това да беше игра, която и двамата играеха, сега вече нещата станаха сериозни. След въпроса му всичко стана прекалено истинско, сякаш някой е вдигнал плащ и истината, голата истина, която през цялото време е била там, ги е погледнала право в лицето. Ела усети как я присвива под лъжичката и лекото притеснение прераства в паника, но не отказа на Азис. Това бе най-импулсивното решение, което беше взимала през живота си, а тя имаше чувството, че някой вече го е взел вместо нея. И че не й остава друго, освен да го приеме.
Стая 608 беше уютна и обзаведена в оттенъци на черното, червеното, сивото и бежовото. Беше топла и просторна. Ела се опита да си спомни кога за последен път е отсядала в хотел. В съзнанието й изникна едно пътуване, което преди много време бяха направили с мъжа й и децата до Монреал. След това прекарваха всички отпуски и почивки в къщата си в Роуд Айланд и Ела не бе имала причина да отсяда на място, където ти сменят всеки ден хавлиените кърпи и друг ти приготвя закуската. Сега в хотелската стая имаше чувството, че е в чужда държава. И може би наистина беше така. Вече усещаше лекомислената свобода, на каквато се радваш само в град, където всички са напълно непознати.
Но още щом влезе в стаята, и отново се притесни. С какъвто и вкус да беше обзаведена тя, колкото и просторна да беше, в средата й се мъдреше огромно легло. След като застана до него, Ела се почувства скована и я обзе вина. Започна да се бори с вътрешните въпроси, които не я отвеждаха никъде. Дали сега щяха да се любят. И трябваше ли да го правят? И ако го направеше, как после щеше да погледне мъжа си в очите? Но въпреки многото си забежки Дейвид изобщо не се затрудняваше да я гледа в очите, нали? И какво щеше да си помисли Азис за тялото й? Ами ако не го харесаше? Дали тя не трябваше да помисли за децата си? Дали вече спяха, или още бяха будни и въпреки късния час гледаха телевизия? Ако научиха какво се кани да направи, дали някога щяха да й простят?
Доловил притесненията й, Азис я хвана за ръка и я поведе към креслото в ъгъла, далеч от леглото.
— Тихо — прошепна той. — В главата ти е пренаселено. Има прекалено много гласове.
— Жалко, че не сме се срещнали по-рано — чу се да казва Ела.
— В живота няма такова нещо като рано или късно — възрази Азис. — Всичко се случва точно когато трябва.
— Наистина ли вярваш в това?
Той се усмихна и вдигна от очите си облака коса. После отвори един куфар и извади гоблена, който беше купил в Гватемала, и кутийка, в която се оказа, че има гердан с топчета от тюркоаз и червен корал и със сребърен въртящ се дервиш.