— Не се налага да викаш послушника — каза Шамс вече по-високо. — Имам чувството, че той е наблизо и ни е чул.
Въздъхнах толкова силно, че сигурно съм събудил и мъртвите в гробовете. Уплашен до смърт, скочих на крака и изприпках в градината, за да намеря укритие в тъмното. Там обаче ме чакаше неприятна изненада.
— Ето къде си бил, малък негоднико! — ревна готвачът и ме погна с метлата. — Загазил си не на шега, синко, не на шега.
Отскочих встрани и в последния миг успях да се изплъзна на метлата.
— Ела тук, или ще ти счупя краката — закани се запъхтян готвачът зад мен.
Аз обаче не го послушах. Изхвърчах като стрела от градината. С лицето на Шамс от Тебриз, което трепкаше пред мен, тичах и тичах по криволичната пътека от братството към главния път и дори след като се отдалечих много, не можах да се спра. С разтуптяно сърце, с пресъхнало гърло, тичах, докато краката ми не се подкосиха и не можех да тичам повече.
Ела
Нортхамптън, 21 май 2008 година
Брадясал и готов за скандал, Дейвид се прибра рано на другата сутрин колкото да намери Ела заспала в леглото със «Сладко богохулство», разгърнато върху скута й, и празна чаша от вино до нея. Пристъпи, за да придърпа одеялото и да се увери, че тя е добре завита, но после се отказа.
След десет минути Ела се събуди. Не се изненада, че го чува да си взима душ в банята. Мъжът й може и да флиртуваше с други жени и очевидно дори да прекарва с тях нощта, но предпочиташе да не си взима сутрешния душ другаде, освен в собствената си баня. След като Дейвид се изкъпа и мина отново през стаята, Ела се престори на заспала, за да му спести обясненията за отсъствието му.
След по-малко от час и мъжът й, и децата вече бяха излезли и Ела беше сама в кухнята. Животът като че ли се беше върнал в обичайното си русло. Тя отвори любимата си готварска книга «Кулинарно изкуство за всеки» и след като обмисли няколкото възможности, избра доста сложно меню, което да я държи заета цял следобед.
Миди, запечени с шафран, кокосов орех и портокали. Спагети на фурна с гъби, пресни подправки и пет сирена. Телешки котлети с розмарин, оцет и запържен чесън. Салата от залят с лимон зелен фасул и карфиол. След това избра и десерт: топло шоколадово суфле.
Имаше много причини да обича да готви. Това да създаде от най-обикновени продукти вкусно ястие не само й носеше удовлетворение, но кой знае защо, й се струваше и чувствено. Ала тя обичаше да готви най-вече защото го правеше наистина добре. Освен това така умът й се успокояваше. Кухнята беше единственото място в живота, където тя можеше да избяга докрай от външния свят и да спре вътре в себе си хода на времето. Предполагаше, че за някои същото въздействие вероятно има сексът, но за него винаги трябваха двама, а за готвенето беше достатъчно да имаш време, да си старателен и да си напазарувал продукти.
Хората, които готвеха по телевизионните програми, говореха така, сякаш за това ти трябват вдъхновение, оригиналност и творческа жилка. Любимата им дума беше «експеримент». Ела не беше съгласна. Защо не оставим експериментите на учените и приумиците — на творците! Готвенето се свеждаше до това да усвоиш основните правила, да следваш указанията и да проявяваш уважение към мъдростта на вековете. Единственото, което трябваше да правиш, бе да следваш традициите, издържали проверката на времето, а не да експериментираш с тях. Готварските умения идваха от обичаите и условностите и макар да беше ясно, че новото време омаловажава такива неща, нямаше нищо лошо в това да си традиционалист в кухнята.
Ела държеше много и на установения всекидневен ред. Всяка сутрин приблизително по едно и също време семейството закусваше, през почивните дни в края на всяка седмица ходеха на пазар и първата неделя на всеки месец се събираха да вечерят със съседите. Дейвид беше работохолик и не разполагаше с време, ето защо Ела се беше нагърбила с всичко у дома: с разпределението на парите, с грижите за къщата, с претапицирането на мебелите, с дребните неща, които трябваше да се свършат, с програмата на децата, с това да им помага с домашните и така нататък. В четвъртък ходеше в Готварския клуб «Фюжън», където смесваха различни национални кухни и освежаваха с нови подправки и продукти отколешни рецепти. Всеки петък прекарваше часове на селскостопанския пазар, където обсъждаше с фермерите произведеното от тях, оглеждаше бурканчетата екологично чисто сладко от праскови с ниско съдържание на захар и обясняваше на други купувачки как най-добре да сготвят култивираните печурки. Каквото не успееше да намери, купуваше го на път за вкъщи от магазина за здравословни храни.