Точно там и тогава, докато тя ядеше вечерята, приготвена по «Кулинарно изкуство за всеки», и си представяше жената, с която мъжът й има извънбрачна връзка, нещо в нея се прекърши. Ела разбра вледеняващо ясно и спокойно, че колкото и да е неопитна и притеснителна, един ден ще зареже всичко това: кухнята, кучета, децата си, съседите, съпруга си, готварските книги и рецептите за домашен хляб… Просто ще се махне и ще тръгне по широкия свят, където през цялото време стават опасни неща.
Учителят
Багдад, 26 януари 1243 година
Братството на дервишите изисква много повече търпение, отколкото притежава Шамс от Тебриз. Въпреки това минаха девет месеца, а той е още при нас. В началото очаквах всеки момент да се вдигне и да си тръгне, толкова явно беше отвращението му към строго подредения живот. Виждах, че се отегчава да ляга и да става от сън по едно и също време, да се храни редовно и да се подчинява на същия ред, както всички останали. Беше свикнал да се носи като самотна птица, дива и свободна. Подозирам, че неведнъж и два пъти е бил на път да избяга. Въпреки това, колкото и голяма да беше потребността му от самота, още по-голяма беше решимостта му да намери своя съмишленик. Шамс беше твърдо убеден, че съвсем скоро ще му дам необходимата информация и ще му кажа къде да отиде и кого да търси. Тази вяра го държеше при нас.
През тези девет месеца го наблюдавах отблизо и се питах дали за него времето не тече по-различно, по-бързо и напрегнато. На него му трябваха само седмици, дори дни, да усвои онова, което другите дервиши научаваха за месеци, понякога за години. Той проявяваше забележително любопитство към всичко ново и необичайно и много обичаше да наблюдава природата. Толкова дни съм го заварвал да се възхищава в градината на симетрията на някоя паяжина или на капките роса, проблясващи по разцъфтяло през нощта цвете. Насекомите, растенията и животните явно му бяха по-интересни и го вдъхновяваха повече от книгите и ръкописите. Но тъкмо решавах, че не му е интересно да чете, и го заварвах погълнат от стара книга. После отново минаваха седмици, без той да чете и да усвоява нищо.
Когато го попитах защо е така, Шамс от Тебриз отговори, че човек трябва да държи ума си удовлетворен, но и да внимава да не го разглези. Такова беше едно от неговите правила.
— Умът и любовта са от различно тесто — каза ми той. — Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: «Пази се от прекалено въодушевление», докато любовта казва: «О, карай! Престраши се!». Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.
След като го поопознах започнах да се възхищавам на смелостта и проницателността му. Подозирах обаче, че безподобната изобретателност и самобитност на Шамс имат и обратна страна. Първо, той беше прям до грубост. Учех дервишите никога да не търсят у другите недостатъци, а и да ги намерят, да ги прощават и да си мълчат. А Шамс не пропускаше да забележи грешките. Видеше ли неправда, веднага казваше без недомлъвки. С честността си обиждаше другите, но обичаше да предизвиква хората, за да види какви са в миг на гняв.
Беше трудно да го накараш да свърши нещо обичайно. Той нямаше търпение за такива неща и усвоеше ли нещо, тутакси губеше интерес към него. Опреше ли до установения ред, изпадаше в отчаяние като тигър, хванат в клетка. Ако разговорът му се виждаше скучен или някой кажеше глупост, ставаше и излизаше, без изобщо да си губи времето за любезности, за него ценности като сигурността, удобствата и щастието, на които държат повечето хора, нямаха никакво значение. И не се доверяваше на думите дотолкова, че се е случвало дни наред да не казва нищо. Това също бе едно от правилата му: «Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваш, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.»