— Я, червенокосият глупак! Какво правиш тук, защо си се проснал на земята? — възкликна от коня Шамс, изглеждаше развеселен, но и изненадан.
Коленичих, допрях длани, извих врат, както съм виждал да правят просяците, и се примолих:
— Искам да дойда с теб. Много те моля, разреши ми да те придружа.
— Имаш ли представа къде отивам?
Известно време мълчах. Изобщо не ми беше хрумвало да се запитам.
— Не, но за мен е безразлично. Искам да ти стана ученик. Ти си ми пример за подражание.
— Винаги пътувам сам, не ми трябват ученици и последователи, благодаря! И със сигурност не съм пример за подражание на никого, камо ли на теб — отвърна Шамс. — Затова си върви по пътя. Но ако и занапред продължиш да търсиш учител, много те моля, не забравяй едно златно правило: «По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си «Аз» и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.»
— Много те моля, дай ми шанс — продължих да упорствам аз. — Всички прочути пътешественици водят със себе си човек, който да им помага по пътя, нещо като чирак.
Шамс се почеса замислено по брадичката, все едно потвърждаваше, че е така.
— Имаш ли сили да издържиш на компанията ми? — попита той.
Скочих на крака и закимах от все сърце:
— Имам, имам, и още как. И силата ми идва отвътре.
— Много добре тогава. Ето първата ти задача: отиди в най-близката пивница и си купи кана вино. Ще я изпиеш тук, на пазара.
Е, бях свикнал да търкам с дрехата си подовете, да лъскам тенджери и тигани, докато те блеснат като тънко-претънко венецианско стъкло, каквото бях виждал в ръцете на един занаятчия, избягал от Константинопол преди много време, когато кръстоносците плячкосали града. Можех да седна и да не стана, докато не нарежа сто глави кромид лук и не обеля и накълцам скилидки чесън, всичко това в името на духовното си развитие. Но пак заради него да пия вино насред оживен пазар, вече беше извън моите възможности. Погледнах ужасен Шамс.
— Не мога да го направя. Научи ли баща ми, ще ми счупи краката. Пратил ме е в дервишко братство, за да стана по-добър мюсюлманин, а не езичник. Какво ще си помислят за мен семейството и приятелите ми?
Усетих върху себе си палещия поглед на Шамс и потреперих, толкова напрегнат се почувствах, точно както в деня, когато го бях шпионирал иззад затворената врата.
— Ето на, не можеш да ми бъдеш ученик — оповести убедено той. — Прекалено свит си за мен. Обръщаш много внимание какво ще кажат другите. Но знаеш ли? Понеже даваш мило и драго да спечелиш одобрението на околните, никога няма да се отървеш от нападките им, колкото и да се стараеш.
Усетих, че възможността да го придружа ми се изплъзва, и се хвърлих да се защитавам.
— Откъде да знам, че не ми задаваш нарочно този въпрос? Ислямът забранява престрого да се пие вино. Мислех, че ме подлагаш на проверка.
— Ако го бях направил, щях да се приравня на Бога. Не ни е работа да съдим и мерим благочестието на околните — отговори Шамс.
Огледах се отчаян, не знаех как да разтълкувам думите му, умът ми препускаше като обезумял.
Шамс продължи:
— Твърдиш, че искаш да тръгнеш по пътя, но не искаш да жертваш нищо. Пари, слава, власт, разкош, плътски наслади — първо трябва да се разделиш с онова, което ти е най-мило в живота — Шамс потупа коня и заключи така, та да разбера, че няма какво повече да казва: — Според мен е най-добре да си останеш в Багдад, при семейството. Намери почтен търговец и му стани чирак. Имам чувството, че някой ден от теб може би ще излезе добър търговец. Но не бъди алчен! А сега с твое разрешение трябва да вървя.
След тези думи той ми махнала последно, пришпори коня и препусна, а светът се плъзна под чаткащите копита. Аз се метнах на коня и гоних Шамс чак до покрайнините на Багдад, ала разстоянието помежду ни ставаше все по-голямо, докато накрая той не се превърна в тъмна точка в далечината. Дълго след като точката изчезна от хоризонта, усещах върху себе си тежкия поглед на Шамс.