— Мамо!… Земята вика мама! Земята вика мама!
Ела чу зад рамото си смях и шушукане. Обърна се и видя четири чифта очи, които я гледаха развеселено. Както никога, Орли, Ави, Джанет и Дейвид бяха дошли едновременно за закуска и сега стояха един до друг и я оглеждаха, сякаш беше екзотично животно. Явно бяха тук от доста време и се опитваха да привлекат вниманието й.
— Добро утро на всички — усмихна се Ела.
— Как така не ни чу? — попита Орли, личеше, че наистина е изненадан.
— Явно се беше залисала по екрана — отбеляза Дейвид, без да я поглежда.
Ела проследи очите на мъжа си и видя пред себе си имейла на Азис З. Захара, който блещукаше мътно върху екрана. Затвори светкавично лаптопа, дори не изчака той да се изключи.
— Имам да чета много за литературната агенция — обясни, като завъртя очи. — Работех върху рецензията.
Вода
«Всичко, което е течно, променливо и непредсказуемо.»
Руми
Коня, 15 октомври 1244 година
Блеснала, валчеста и великолепна, пълната луна приличаше на огромна перла, увиснала на небето. Станах от леглото и погледнах през прозореца към двора, окъпан в лунна светлина. Но дори при тази красота сърцето ми не престана да тупти като обезумяло и ръцете ми продължиха да треперят.
— Изглеждаш блед, ефенди. Пак ли сънува същия сън? — прошепна жена ми. — Да ти донеса ли чаша вода?
Казах й да не се притеснява и да ходи да си ляга. Тя не можеше да направи нищо. Сънищата ни са част от нашата съдба и ще следват пътя си според Божията воля. Освен това си помислих, че има причина от четирийсет дни да сънувам едно и също.
Всеки път началото на съня беше малко по-различно. Или може би той си беше същият, само аз влизах всяка вечер през различна врата в него. Този път ми се присъни, че чета Корана в застлана с килими стая, която ми се стори позната, но не приличаше на никое от местата, където съм ходил. Точно срещу мен седеше дервиш, висок, слаб, с изправен гръб и забулено лице. Държеше свещник с пет запалени свещи и ми светеше, за да мога да чета.
След малко вдигнах глава, за да покажа на дервиша стиха, който чета, и чак тогава с ужас видях, че каквото съм мислел за свещник, всъщност е дясната ръка на мъжа. Той ми беше протегнал длан с пет пръста, които пламтяха.
Ужасен, затърсих с поглед вода, но не видях. Смъкнах наметалото и го хвърлих върху дервиша — да угася пламъците. Но щом вдигнах наметалото, мъжът беше изчезнал сякаш вдън земя, оставяйки след себе си само една запалена свещ.
Оттук нататък сънят вече си беше все същият. Тръгвах да търся дервиша из къщата, проверявах всяко кътче и ниша. Излизах тичешком на двора, където нацъфтелите рози се бяха превърнали в яркожълто море. Виках дервиша наляво и надясно, той обаче не се виждаше никъде.
— Върни се, любими! Къде си?
Накрая, сякаш тласкан от зловещо предчувствие, се приближавах до кладенеца и поглеждах към кипналата тъмна вода долу. В началото не виждах нищо, но след малко луната ме обгръщаше с бляскавата си светлина и в двора се появяваше рядко сияние. Чак тогава забелязвах две черни очи, които ме гледаха с нечувана скръб от дъното на кладенеца.
— Убили са го! — изкрещяваше някой.
Може би бях аз. Може би така би звучал гласът ми в състояние на неописуема мъка.
Аз пищях и пищях, докато жена ми не ме притегляше, за да ме притисне до гърдите си и да попита:
— Пак същият сън ли ти се присъни, ефенди?
След като Кера заспа отново, излязох крадешком на двора. В онзи миг имах чувството, че сънят още е с мен, ярък и стряскащ. От вида на кладенеца в застиналата нощ ме побиха тръпки, ала не се сдържах, седнах до него и заслушах как нощният ветрец шумоли тихо из дърветата.
В такива времена внезапно усещам как ме плисва вълна на тъга, макар че не знам защо. Животът ми е пълноценен и се смятам за преуспял, понеже съм благословен с трите неща, на които държа най-много: знания, праведност и способността да помагам на другите да намерят Бога.
На трийсет и осем години Бог ми е дал повече, отколкото бих дръзнал да искам. Обучен съм за свещеник и кадия и съм посветен в Науката за божествената интуиция — познанието, давано в различна степен на пророци, светци и книжници. Направляван от вече покойния си баща, получил образование при най-добрите преподаватели на нашето време, работих усърдно, за да развия съзнанието си с убеждението, че тъкмо такъв дълг ми е вменил Бог.