Аз се засмях.
— За какво му е име на човек като мен?
— Всеки си има име — възрази той. — Бог има безброй имена. Ние знаем само деветдесет и девет от тях. Щом Бог има толкова много имена, как може да си няма име един човек, който е Божие отражение?
Не знаех как да отговоря, затова и не опитах. Но си признах:
— Навремето имах жена и майка. Те ме наричаха Хасан.
— Хасан, значи — кимна дервишът. След това за моя изненада ми даде сребърно огледало. — Задръж го — рече. — Подари ми го един добър човек в Багдад, но на теб ти трябва повече, отколкото на мен. Да ти напомня, че носиш в себе си Бога.
Още преди да съм успял да отвърна, някъде в дъното настана суматоха. Първото, което ми хрумна, бе, че са хванали в джамията джебчия. После обаче виковете станаха по-силни и яростни. Разбрах, че се е случило нещо по-сериозно. Едва ли заради някакъв си джебчия щеше да се вдигне такава пушилка.
Научихме доста бързо каква е работата. В джамията бяха намерили жена, позната като блудница, беше се предрешила като мъж. Неколцина души я тикаха с възгласите:
— Бичувайте я тая измамница! Бичувайте я тая пачавра!
Разгневената тълпа излезе в това състояние на улицата. Зърнах младата жена в мъжки дрехи. Беше пребледняла като мъртвец, леко дръпнатите й очи бяха ужасени. Бях се нагледал как бичуват някого. Не спирах да се изумявам как, слеят ли се с тълпата, хората се променят до неузнаваемост. Съберяха ли се заедно, обикновени мъже, които никога не бяха прибягвали до насилие — занаятчии, продавачи, амбулантни търговци, — ставаха агресивни и бяха готови и на убийство. Често се случваше да умъртвят с бичовете човек и накрая да изложат трупа му — за назидание.
— Клетата жена — прошепнах аз на Шамс от Тебриз, ала когато се извърнах към него, за да чуя отговора му, там не стоеше никой.
Видях, че дервишът се носи към тълпата като горяща стрела, изстреляна право към небето. Скочих и се втурнах да го настигна.
След като застана пред шествието, Шамс вдигна като знаме тоягата и викна колкото му глас държи:
— Спрете се, хора! Стойте!
Озадачени, мъжете тутакси замълчаха и го погледнаха учудени.
— Как не ви е срам! — кресна Шамс от Тебриз и удари със сопата по земята. — Трийсет мъже срещу една жена? Мигар е честно?
— Тя не заслужава да сме честни — обясни един широкоплещест мъжага с квадратно лице и ленив поглед, който явно се беше самопровъзгласил за главатар на спонтанно възникналата тълпа.
Познах го веднага. Беше пазвантин на име Байбарс, всички просяци в града го знаеха като жесток и алчен.
— Тази жена тук се е предрешила като мъж и се е промъкнала в джамията, за да мами праведните мюсюлмани — обясни Байбарс.
— Какво ми казваш, че искате да накажете някого, задето е отишъл в джамия ли? Какво престъпление е това? — попита Шамс Тебризки с глас, преливащ от презрение.
След този въпрос всички в миг застинаха. Явно никой не беше видял нещата в такава светлина.
— Тя е пачавра! — ревна друг мъж, беше толкова вбесен, че лицето му беше станало мораво на цвят. — Няма какво да търси в свещената джамия.
Това, изглежда, беше достатъчно тълпата да се възпламени отново.
— Пачавра! Пачавра! — започнаха да скандират в хор неколцина отзад. — Дайте да я хванем тая пачавра!
Сякаш това беше заповед, един младеж се юрна напред и след като сграбчи тюрбана на жената, го дръпна с все сила. Той се размота и изпод него на пищен водопад се плисна дългата ярко руса като слънчоглед коса на жената. Всички ахнахме, толкова изумени бяхме от младостта и красотата й.
Шамс явно долови смесените чувства, защото, без дори да трепне, ги укори:
— Я решете, братлета. Наистина ли презирате тази жена, или всъщност я желаете?
При тези думи дервишът хвана блудницата за ръка и я притегли към себе си, по-далеч от младежа и тълпата. Тя се скри зад него като момиченце, спотаило се зад полите на майка си.
— Допускаш голяма грешка — рече главатарят на групата, като извиси глас над множеството, което се беше разшушукало. — Пришълец си, не знаеш порядките в града ни. Не се бъркай.
Обади се още някой:
— Пък и що за дервиш си? Толкова ли си нямаш работа, ами си седнал да браниш една пачавра?
Известно време Шамс от Тебриз мълча, сякаш мислеше как да отговори на въпросите. Не се разгневи, остана все така спокоен. После заяви:
— А как всъщност сте я забелязали? Отишли сте в джамия, пък обръщате повече внимание на хората около вас, отколкото на Бога. Ако наистина бяхте благочестиви вярващи, каквито се изкарвате, нямаше да забележите жената, дори тя да беше гола. А сега се връщайте на проповедта и този път се старайте повече.