По цялата улица се спусна неловко мълчание. Отстрани на пътя се носеха сухи листа и известно време те бяха единственото, което се движеше.
— Хайде, тръгвайте всички! Връщайте се на проповедта — махна с тоягата Шамс от Тебриз, сякаш мъжете бяха мухи, които гонеше.
Те не се обърнаха и не тръгнаха, но все пак отстъпиха няколко крачки назад, люшнаха се неуверено, понеже не знаеха какво да правят оттук нататък. Неколцина погледнаха по посока на джамията, явно обмисляха дали наистина да не се върнат. Точно тогава блудницата набра смелост да се покаже иззад дервиша. Плю си на петите и бързо като заек се втурна с развята във всички посоки дълга коса към най-близката пресечка.
Само двамина се опитаха да я настигнат. Но Шамс от Тебриз им препречи пътя — размаха тоягата под краката им толкова бързо, че те се препънаха и паднаха. Някои от минувачите се засмяха, аз също прихнах.
Смутени и вцепенени, двамата мъже успяха някак да се изправят, но блудницата отдавна се беше скрила, а дервишът се отдалечаваше — беше свършил каквото имаше да върши тук.
Сюлейман пияницата
Коня, 17 октомври 1244 година
Блажено си дремех, облегнат на стената в пивницата, затова подскочих като ужилен, когато се чу олелията.
— Какво става? — изпищях и отворих очи. — Да не ни нападат монголците?
Избухна смях. Обърнах се и видях, че неколцина от посетителите ми се присмиват. Копелета мръсни!
— Няма страшно, стари пияницо! — ревна кръчмарят Христос. — Не те гонят никакви монголци. Само минава Руми с войнството си почитатели.
Отидох на прозореца и що да видя! Ами да, учениците и поклонниците на Руми се задаваха на развълнувано шествие и току крещяха:
— Бог е велик! Бог е велик!
Насред всичко това се издигаше Руми, който яздеше с изправен гръб бял кон и излъчваше сила и увереност. Отворих прозореца, показах глава и ги загледах. Шествието пъплеше като охлюв и вече беше съвсем близо. Някои в множеството всъщност бяха само на хвърлей, като нищо можех да ги докосна по главите. Изведнъж ми хрумна блестяща идея. Реших да грабна няколко тюрбана!
Стиснах дървеното чесало за гръб на Христос. С едната ръка хванах прозореца и както държах в другата чесалото, се надвесих и успях да достигна тюрбана на някакъв от тълпата. Тъкмо да го отмъкна, когато един от другите погледна случайно и ме видя.
— Селямюн алейкум — поздравих го, ухилен до уши.
— И таз добра! Мюсюлманин в кръчма! Как не те е срам! — ревна мъжът. — Толкова ли не знаеш, че виното е дело на Шейтана?
Отворих уста да му отговоря, но още преди да съм издал и звук, покрай главата ми изсвистя нещо остро. Ужасен до смърт, видях, че е камък. Ако в последния момент не се бях снишил, щеше да ми пукне черепа. След като прелетя през прозореца, се приземи на масата на един търговец перс, който седеше зад мен. Беше си пийнал доста и не разбра какво става, само стисна камъка в ръка и започна да го оглежда, сякаш беше неясна вест от небето.
— Затвори прозореца, Сюлеймане, и се връщай на масата! — кресна прегракнал от притеснение Христос.
— Видя ли какво стана? — попитах го, докато вървях с олюляване към масата си. — Някой ме замери с камък. Можеха да ме убият!
Христос вдигна вежда.
— Извинявай, ама ти какво очакваш? Толкова ли не знаеш, че тия хора не искат да виждат мюсюлманин в пивница? А ти им се показваш, вониш като бъчва и носът ти свети като червен фенер.
— И к'во от това? — изпелтечих. — Аз не съм ли човек?
Христос ме потупа по рамото, сякаш ми казваше: «Не бъди толкова докачлив».
— Знаеш ли, ей за това я ненавиждам религията. Всички религии! Набожните са убедени, че Бог е на тяхна страна, и си въобразяват, че превъзхождат всички — допълних аз.
Христос не отговори. Беше набожен човек, но и бе опитен кръчмар и знаеше как да укроти разгорещените гости. Донесе ми още една гарафа червено вино и загледа как я изгълтвам. Навън излезе необуздан вятър, от който прозорците се затръшнаха и сухата шума се разпиля наляво и надясно. За миг застинахме и се ослушахме, сякаш свиреше мелодия, която да чуем.
— Не проумявам защо на този свят виното е забранено, а ни обещават да го пием в рая — не мирясвах аз. — Щом е толкова лошо, колкото го изкарват, защо ще ни го поднасят в рая?
— Въпроси, въпроси… — прошепна Христос и вдигна рязко ръце. — Все задаваш въпроси. Защо трябва да питаш за всичко?
— Ще питам, я! Нали за това са ни дали мозък!