Години наред живях сред наркотици и разврат и накрая стигнах дъното — бях се превърнал в сянка на някогашното си «Аз». Една сутрин, докато си миех лицето, се погледнах в огледалото. Никога не бях виждал човек, който да е толкова млад и в същото време толкова тъжен и съсипан. Върнах се в леглото и се разплаках като малко дете. Същия ден седнах да ровя из кашоните, където пазех вещите на Марго. Книгите й, дрехите, грамофонните плочи, шнолите, бележниците, снимките — сбогувах се с всичко, което държах за спомен. После прибрах отново нещата по кашоните и ги дадох на децата на имигрантите, които Марго толкова бе обичала навремето. Беше 1977 година.
С помощта на пратени ми от Бога познати намерих работа като фотограф в известно туристическо списание. Така се отправих с платнен куфар и със снимка в рамка на Марго към Северна Африка, за да избягам от човека, в който се бях превърнал.
После в Атласките планини в Сахара срещнах един антрополог британец, който ми даде идея. Попита ме дали ми е минавало през ума да стана първият западен фотограф, проникнал в най-свещените ислямски градове. Не разбрах за какво ми говори. Антропологът ми обясни, че според един закон в Саудитска Арабия било строго забранено немюсюлмани да влизат в Мека и Медина. Там не можели да ходят християни и юдеи, освен ако не намерели начин да проникнат в града и да направят снимки. Ако те заловели, щели да те пратят в затвора, че и по-страшно. Бях целият слух. Тръпката да проникна в забранена територия, приливът на адреналин, мисълта да направя нещо, което не е успявал никой преди мен, да не говорим пък за славата и парите, които накрая щях да получа… идеята ме привлече така, както муха налита на мед.
Антропологът обясни, че не мога да го направя сам и ми трябват връзки. Предложи да поразпита из суфи братства наоколо. Човек не знаел, току-виж се съгласели да помогнат.
Не знаех нищо за суфизма и той изобщо не ме вълнуваше. Нямах нищо против да се срещна със суфистите, стига да ми помогнеха. За мен те не бяха нищо повече от средство за постигане на целта. Но по онова време такива бяха и всички останали.
Животът е странно нещо, Ела. Накрая така и не стигнах в Мека или Медина. Нито тогава, нито по-късно. Дори и след като приех исляма. Съдбата ме тласна по съвсем друг път с неочаквани превратности и перипетии, всяка от които ме промени толкова дълбоко и необратимо, че не след дълго първоначалната цел изгуби всякакво значение. Въпреки че отпърво се ръководех от чисто материални подбуди, в края на пътуването бях нов човек.
Колкото до суфистите, кой да знае, че онова, което бях възприемал като средство за постигане на целта, накрая ще се превърне в цел сама за себе си? Наричам тази част от живота си своята среща с буквата «у» в думата «суфи».
С любов, Азис»
Пустинна роза блудницата
Коня, февруари 1246 година
Беше мрачно и мразовито, когато напуснах бордея: най-студеният ден от четирийсет години насам. Тесните криволичещи улици блестяха от току-що навалелия сняг, от покривите на къщите и минаретата на джамиите висяха с опасна красота остри ледени висулки. В ранния следобед вече бе сковал такъв студ, че по улиците имаше замръзнали котки с мустаци, превърнали се в тънки ледени нишки, а няколко паянтови къщи се срутиха под тежестта на снега. След уличните котки най-много страдаха бездомните в Коня. Откриха пет-шест замръзнали тела, всички свити като зародиши, с блажени усмивки върху лицата, сякаш очакваха да се преродят за по-добър и по-топъл живот.
В късния следобед, когато всички бяха легнали да подремнат преди вечерната суетня, аз излязох крадешком от стаята си. Взех само няколко обикновени дрехи и оставих всички копринени рокли и труфила, които слагах в по-особени случаи. Каквото беше спечелено в бордея, щеше да си остане там.
Когато слязох до средата на стълбището, видях, че Магнолия стои на входната врата и дъвче кафявите листа, към които беше пристрастена. Беше по-възрастна от всички други момичета в бордея и напоследък се оплакваше, че получавала горещи вълни. Нощем я чувах да се мята и върти в леглото. Не беше тайна, че жената в нея си отива. По-младите момичета се шегуваха, че завиждали на Магнолия, понеже вече нямало да се притеснява от менструации, бременности и аборти и щяла да спи всяка нощ с мъж, но всички знаехме, че една възрастна блудница едва ли ще оцелее.