Ако не броим тези срамни случаи, успявах да намирам със суфистите общ език и се наслаждавах на спокойствието, което вечер се спускаше над братството. Чувствах се странно, че съм там, но ме обземаше и особена ведрост и макар за мен да не беше ново да живея с много хора под един покрив, там открих нещо, което не бях вкусвал дотогава: душевен мир.
На пръв поглед живеехме задружно: всички ядяхме, пиехме и вършехме едно и също по едно и също време, но бяхме и насърчавани и от нас се очакваше дълбоко в себе си да бъдем сами и да се взираме в душата си. Поемеш ли по пътя на суфизма, първо откриваш изкуството да си сам сред тълпата. След това откриваш в самотата си тълпата — гласовете вътре в теб.
Докато чаках суфистите в Мароко да ме прехвърлят здрав и невредим в Мека и Медина, четях ненаситно суфи философия и поезия — в началото от скука и понеже нямаше какво друго да правя, а после с все по-голям интерес. Подобно на човек, който не е осъзнавал колко е жаден, докато не е отпил първата глътка вода, установих, че срещата ми със суфизма ме кара да копнея за още и още. От всички книги, които изчетох онова дълго лято, най-голямо впечатление ми направиха стиховете на Руми.
Три месеца по-късно учителят Самид ми заяви най-неочаквано, че съм му приличал на някого — на странстващия дервиш Шамс от Тебриз. Каза, че според някои Шамс бил отявлен еретик, но че за Руми бил Луната и Слънцето.
Бях заинтригуван. Но това не беше чисто любопитство. Докато слушах как учителят Самид ми разказва още и още за Шамс, усетих, че настръхвам целият, и изпитах чувството, че вече съм изживявал това.
Сега вече ще си помислиш, че съм луд. Но се кълна в Бога, че в онзи миг чух шумолене на коприна — отначало някъде в далечината, сетне все по-близо, и видях сянката на човек, който не беше там. Това вероятно беше вечерният ветрец, разклатил клоните, или може би две ангелски крила. При всички положения изведнъж разбрах, че не трябва да ходя никъде. Вече. Беше ми дошло до гуша вечно да мечтая да съм някъде другаде, някъде далеч, вечно да бързам въпреки себе си.
Вече бях там, където исках да бъда. Единственото, което трябваше да направя, беше да остана и да се взра в душата си. Наричам тази нова част от живота си своята среща с буквата «ф» в думата «суфи».
С любов, Азис»
Шамс
Коня, февруари 1246 година
Бурен откъм събития се очертаваше денят, заранта напредваше по-бързо от обикновено, небето беше сиво и похлупено. Надвечер намерих Руми в стаята му — седеше при прозореца с чело, което се бе сбърчило замислено, и с пръсти, прехвърлящи неспокойно зърната на броеницата. Тежките плюшени завеси бяха дръпнати наполовина и в стаята беше сумрачно, само на мястото, където седеше Руми, падаше странна ивица дневна светлина, от която всичко приличаше на сън. Неволно се запитах дали Руми ще се досети за истинските намерения зад онова, което се канех да го питам, или ще се стъписа и разстрои.
Докато стоях там и попивах ведрия миг, но и се чувствах леко притеснен, получих кратко видение. Пред мен изникна Руми, беше много по-стар и изнемощял в сравнение със сега, беше в тъмнозелена дреха и седеше на съвсем същото място: изглеждаше по-състрадателен и великодушен отвсякога, но с траен белег в сърцето си с моята форма. Тутакси разбрах две неща: че Руми ще прекара старостта си тук, в тази къща. И че раната, нанесена от отсъствието ми, няма да зарасне никога. В очите ми избиха парливи сълзи.
— Добре ли си? Виждаш ми се блед — каза Руми.
Насилих се да се усмихна, но върху плещите ми тежеше бремето на онова, което смятах да кажа. Гласът ми прозвуча някак треперливо и по-слабо, отколкото исках.
— Не съм особено добре. Прежаднял съм, а в къщата няма нищо, което да утоли жаждата ми.
— Да помоля ли Кера да направи нещо? — попита Руми.
— Не, онова, което ми се пие, не е в кухнята. В пивницата е. Иска ми се да се напия.
Престорих се, че не съм забелязал сянката на недоумението, мярнала се върху лицето на Руми, и продължих:
— Вместо да ходиш до кухнята за вода, ще отидеш ли до пивницата за вино?
— Искаш да ти донеса вино? — попита Руми, като изрече последната дума предпазливо, сякаш се страхуваше да не я счупи.