Выбрать главу

Малко след залез-слънце Руми стана да си върви. Всички в пивницата се изправиха на крака — да се сбогуват с него. Сцената си я биваше.

— Не можеш да си тръгнеш, без да си ни казал защо виното е забранено — заявих аз.

Христос дотича свъсен при мен — притесняваше се да не подразня с въпроса си именития посетител.

— Я да мълчиш, Сюлеймане. Какви са тия въпроси, дето ги задаваш?

— Не, наистина — настоях аз, без да свалям очи от Руми. — Ето, видя ни. Не сме злодеи, а все ни изкарват такива. Я ми кажи какво му е толкова лошото да пиеш вино, при положение че не създаваме неприятности и не вредим на никого?

Въпреки че прозорецът в ъгъла беше отворен, в пивницата беше станало задушно и задимено, а въздухът бе зареден с напрежение. Виждах, че всички изгарят от любопитство да чуят отговора.

Замислен, добър, трезвен, Руми дойде при мен и ми каза ето какво:

«Който пие вино,

ако е благ в душата си,

ще го прояви и

щом се напие.

Но ако таи гняв и безочие,

те избиват навън.

И понеже повечето хора са такива,

виното е забранено за всички.»

Настъпи кратко мълчание — всички се замислихме над думите му.

— Приятели, виното не е безобидна напитка — обърна се Руми към нас с подновен глас, властен и в същото време много овладян и твърд, — то изважда на показ най-лошото в нас. Според мен е по-добре да се въздържаме и да не пием. С това уточнение не можем да виним пиенето за онова, за което носим вина самите ние. Трябва да се стремим да овладяваме собственото си безочие и гняв. Това е по-неотложно. В крайна сметка, на когото му се пие, ще пие, а на когото не му се пие, няма и да припарва до виното. Нямаме право да налагаме на другите онова, което смятаме за правилно. В религията няма принуда.

При тези думи някои от посетителите в пивницата закимаха одобрително. Лично аз предпочетох да вдигна чашата, понеже съм убеден, че чуем ли мъдри слова, не бива да пропускаме да вдигнем наздравица.

— Ти си добър човек с голямо сърце — рекох. — Каквото и да говорят хората за онова, което направи днес, а аз съм сигурен, че ще има да го одумват, смятам, че като проповедник ти прояви голяма смелост: дойде в пивницата и поприказва непредубедено с нас.

Руми ме погледна приятелски. После грабна бутилките вино, до които не се беше и докоснал, и излезе на лекия вечерен вятър.

Аладин

Коня, Февруари 1246 година

Близо три седмици само чаках момент да поискам от баща си ръката на Кимя. Часове наред разговарях наум с него, съставях отново и отново изреченията, обмислях как най-добре да се изразя. И да ми възразеше нещо, имах готови отговори. Можеше да ми каже, че ние с Кимя сме като брат и сестра, аз обаче щях да му напомня, че нямаме кръвна връзка. Знаех колко обича баща ми Кимя и затова смятах и да изтъкна, че ако той ни разреши да се оженим, няма да се налага момичето да ходи да живее другаде и ще остане до края на живота си при нас. Бях обмислил всичко, само не можех да улуча момент, когато да сме само двамата с баща ми.

Но ето че днес вечерта се натъкнах на него по възможно най-неподходящия начин. Тъкмо излизах — отивах да се срещна с приятели, когато вратата изскърца, отвори се и в къщата влезе баща ми, понесъл във всяка ръка по бутилка вино. Застинах и зяпнах от изумление.

— Какво носиш, татко? — попитах.

— А, това ли? — отвърна той, без изобщо да се смути. — Вино, синко.

— Виж ти! — възкликнах. — В това ли се е превърнал великият Маулана? В старец, победен от виното?

— Мери си думите — чу се зад мен сърдит глас.

Беше Шамс. Без дори да мигне, ме погледна в лицето и допълни:

— Бива ли да говориш така на баща си! Аз го помолих да отиде в пивницата.

— Защо ли не съм изненадан? — не се сдържах и се подсмихнах.

И да се обиди от думите ми, Шамс не го показа с нищо.

— Можем да го обсъдим, Аладине — отсече. — Стига, разбира се, да не позволяваш гнева да замъглява разсъдъка ти — после той наклони глава и ми каза, че трябва да смекча сърцето си. — Това е едно от правилата. «Ако искаш да укрепиш Вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.»