Ако Шамс ми влезе в класната стая, ще го изгоня като мръсно псе и няма да допусна да дрънка в мое присъствие небивалици. Толкова ли Руми не може да стори същото? В него явно има нещо сбъркано. Като начало има за жена християнка. Чудо голямо, като е приела исляма. То й е в кръвта и в кръвта на детето й. За съжаление хората в града не гледат с подобаваща сериозност на заплахата, която представлява християнството, и си въобразяват, че можем да живеем рамо до рамо. На лековерните, които са убедени в това, казвам: «Де се е чуло и видяло вода да се съедини с масло? Същото важи и за мюсюлманите и християните!».
С това, че има за жена християнка и се слави с мекушавостта си спрямо малцинствата, Руми вече бе за мен непредсказуем човек, но откакто подслони под покрива си Шамс от Тебриз, той съвсем се отклони от правия път. Както повтарям всекидневно на учениците си, трябва да се пазим от Шейтана. А Шамс е самото въплъщение на дявола. Сигурен съм, че именно на него му е хрумнало да прати Руми в пивницата. Един Бог знае как го е убедил. Но нима Шейтана не е най-добър точно в това да изкушава праведниците и да ги тласка към светотатство?
Още от самото начало разбрах що за стока е Шамс. Как смее да сравнява пророка Мохамед, мир на праха му, с онзи безбожник, суфиста Бистами? Та нали точно Бистами е заявил: «Вижте ме! Колко голяма е моята слава!». Та нали пак той после е казал: «Видях как Кааба обикаля около мен». Този тип е стигнал дотам да рече: «Аз сам съм ковач на своето «Аз».» Ако това не е богохулство, здраве му кажи! Ето какво е равнището на човека, на когото Шамс се позовава с уважение. Защото и той като Бистами е еретик.
Единствената добра новина е, че хората в града проглеждат за истината. Най-после! От ден на ден критиците на Шамс стават все повече. И само какво говорят! Понякога дори аз се възмущавам. По бани и чайни, по пшенични ниви и овощни градини направо го разкъсват на парчета.
Отидох в медресето по-късно от обикновено, с глава, натежала от тези мисли. Още щом отворих вратата на класната стая, усетих, че става нещо. Учениците ми седяха в права редица, бледи и странно притихнали, сякаш са видели призрак.
После разбрах защо. При отворения прозорец седеше, облегнат на стената не друг, а Шамс от Тебриз — с гладко избръснато лице, което грееше от нагла усмивка.
— Селямюн алейкюм, шейх Ясин — поздрави ме той от другия край на стаята, без да сваля очи от мен.
Поколебах се дали да отговоря на поздрава и реших да не го правя. Вместо това се обърнах към учениците и ги попитах престрого:
— Какво търси тук този човек? Защо сте го пуснали?
Учениците бяха замаяни и притеснени и никой не дръзна да отговори. Тишината бе нарушена от самия Шамс от Тебриз.
С нагъл тон и с нетрепкащ поглед той ми заяви:
— Не им се карай, шейх Ясин. На мен самия ми хрумна да дойда. Бях наблизо и си рекох: «Защо да не се отбия до медресето и да посетя човека, който ме мрази най-много в града?».
Хусам ученикът
Коня, февруари 1246 година
Бледи, с блеснали очи и настръхнали от нетърпение, всички седяхме на пода в класната стая, когато вратата се отвори и вътре влезе Шамс от Тебриз. Бяхме се наслушали главно от учителя си на какви ли не лоши и странни неща за него, затова и аз не се сдържах и трепнах, щом го видях от плът и кръв в класната ни стая. Той обаче изглеждаше спокоен, в дружелюбно настроение. След като ни поздрави всички, каза, че е дошъл да поговори с шейх Ясин.
— Учителят ни не обича в класната стая да влизат непознати. Дали да не поговорите с него друг път? — попитах с надеждата да предотвратя грозната среща.
— Благодаря за загрижеността, млади момко, ала понякога грозните срещи са не само неизбежни, но и необходими — отвърна Шамс, сякаш разчел мислите ми. — Ти обаче не се притеснявай. Няма да отнеме много време.
Иршад, който седеше до мен, изсъска през зъби:
— Виж го ти него колко е нагъл! Самото въплъщение на дявола. Кимнах, макар и да не бях сигурен, че Шамс ми прилича на дявол.
Както седях точно срещу него, не можех да не го харесам за прямотата и смелостта.
След няколко минути влезе и шейх Ясин, беше се свъсил умислено. Направи само няколко крачки, после спря и примига като обезумял срещу неканения гостенин.
— Какво търси тук този човек? Защо сте го пуснали?
Ние с приятелите ми се спогледахме стъписано и уплашени, си зашушнахме, но още преди някой да е събрал смелост да каже нещо, Шамс заяви, че е бил наблизо и е решил да посети човека, който го мрази най-много в Коня!