Чух, че няколко ученици кашлят изумени, а Иршад си поема рязко дъх. Напрежението между двамата мъже беше толкова силно, че въздухът в класната стая можеше да се разреже и с нож.
— Не знам какво търсиш тук, но не ми е до празни приказки с теб — укори го шейх Ясин. — Я се сбогувай, а ние ще си продължим часа.
— Заявяваш, че няма да разговаряш с мен, затова пък непрекъснато говориш за мен — отвърна Шамс. — Не спираш да злословиш за нас с Руми, а също за всички мистици, поели по пътя на суфизма.
Шейх Ясин подсмръкна с големия си костелив нос и стисна устни, сякаш беше усетил върху езика си нещо кисело.
— Както вече казах, нямам за какво да говоря с теб. Вече знам каквото трябва да знам. Имам си мнение.
Шамс се извърна към нас и ни погледна бързо и ехидно.
— Човек с много мнения, но без въпроси! Тук има нещо гнило.
— Виж ти! — отвърна развеселен и оживен шейх Ясин. — Защо тогава не попитаме учениците какви предпочитат да бъдат: дали мъдреци, които знаят отговорите, или озадачени хора, които не разполагат с друго, освен с въпроси?
Всичките ми приятели застанаха на страната на шейх Ясин, аз обаче усетих, че мнозина са го сторили не защото наистина са съгласни с него, а за да се подмажат на учителя си. Предпочетох да си замълча.
— Най-невеж е онзи, които си мисли, че разполага с всички отговори — сви пренебрежително рамене Шамс и се извърна към учителя ни. — Но щом си толкова добър с отговорите, мога ли да ти задам един въпрос?
Точно тогава се притесних накъде върви разговорът. Ала не можех да сторя нищо, за да разсея трупащото се напрежение.
— След като твърдиш, че съм слуга на дявола, ще бъдеш ли така любезен да ни обясниш как точно си представяш Шейтана? — подкани Шамс.
— Разбира се — отвърна шейх Ясин, който не пропускаше възможност да проповядва. — Според нашата вяра, последната и най-добрата от Авраамовите религии, именно заради Шейтана Адам и Ева са били изгонени от рая. И като чада на греховни родители всички ние трябва да сме нащрек, защото Шейтанът приема най-различен облик. Понякога идва като комарджия, който ни прилъгва да залагаме, друг път като красива млада жена, която се опитва да ни прелъсти… Шейтанът може да дойде във вид, какъвто най-малко очакваме, например като странстващ дервиш.
Шамс сякаш беше очаквал тези думи и се усмихна разбиращо.
— Схващам какво имаш предвид. Сигурно е огромно облекчение и лесен изход да си мислим, че дяволът винаги е извън нас.
— В смисъл? — попита шейх Ясин.
— Е, ако Шейтанът наистина е чак толкова несломим и лукав, както твърдиш, излиза, че ние, хората, нямаме причини да виним себе си за своите злодеяния. Случи ли се нещо добро, го приписваме на Бога, а всички лоши неща в живота отдаваме просто на Шейтана. И в двата случая сме освободени от всякакви критики и самонаблюдение. Колко е лесно така! — без да спира да говори, Шамс тръгна да снове напред-назад из стаята, като с всяка дума повишаваше глас. — Но я да си представим за миг, че няма Шейтан. Че няма бесове, които само чакат да ни хвърлят в нажежените казани. Всички тези образи, от които ни се смразява кръвта, са измислени, за да ни покажат нещо, ала после са се превърнали в клишета и са изгубили първоначалния си смисъл.
— А какъв е първоначалният смисъл? — попита предпазливо шейх Ясин, като кръстоса ръце върху гърдите си.
— А, значи все пак имаш въпроси — подметна Шамс. — Смисълът е, че изтезанията, на които човек може да се подложи сам, нямат край. Адът е вътре в нас, раят също. В Корана се казва, че най-високо стоят човеците. Ние стоим по-високо и от най-високите, но сме и паднали по-ниско и от най-ниските. Схванем ли докрай смисъла на това, ще спрем да търсим Шейтана извън себе си и вместо това ще насочим вниманието към душите си. Онова, от което имаме нужда, е да се взрем искрено в себе си. А не да дебнем какви грешки допускат другите.
— Взираш се в себе си и иншаллах някой ден ще се изкупиш — отвърна шейх Ясин, — но един книжник на място е длъжен да държи под око и хората около себе си.
— В такъв случай ми разреши да разкажа нещо — помоли Шамс толкова благо, че така и не разбрахме дали го е казал чистосърдечно, или се присмива. И ни разправи ето какво:
«В една джамия имало четирима търговци, които се молели, когато видели, че при тях влиза мюезинът. Първият търговец спрял да се моли и попитал: «Мюезине! Свърши ли молитвата? Или още има време?» Вторият търговец също спрял да се моли и се извърнал към приятеля си: «Ей, ти заговори, докато се молеше. Сега вече молитвата ти се обезсилва. Трябва да започнеш наново!». Щом чул това, третият търговец го упрекнал: «Защо го обвиняваш, глупак такъв? Трябваше да си гледаш молитвата. Сега и твоята се обезсилва!». Четвъртият търговец се усмихнал и заявил на всеослушание: Вижте ги, моля ви се! И тримата объркаха всичко. Хвала на Бога, че не съм сред заблудените.»