Мари-Клод огледа изпитателно дългата сиво-кафява коса на Мариане.
— Само ѝ придайте хубава форма — предложи плахо Мариане.
— Хмм… Бих казала, че косата ви има нужда от пълна промяна. Крайно време е.
Фризьорката повика помощницата си Юма и ѝ даде няколко бързи указания, които останаха неразбрани за Мариане. Тайно в себе си тя се надяваше да не излезе оттук със същите ситни червени къдрички като Мари-Клод — с тях фризьорката изглеждаше точно като кученцето си Лупин, излегнало се в елегантната си кошничка на подиум близо до касата.
Мариане затвори очи.
Мина почти час, преди да ги отвори отново. Юма вече издухваше със сешоар новата ѝ фризура. Мари-Клод чистеше въшките на едно от местните селски момчета и разговаряше с Колет, която седеше на третия стол и друга фризьорка скъсяваше бретона на снежнобялата ѝ коса. Красивата галеристка носеше костюм с цвят на сьомга, бели ръкавици от кожа на питон и отворени бели обувки с високи токове. Като видя, че Мариане я гледа, вдигна наздравица с любимия си коктейл.
— Изглеждате страхотно! Защо сте се крили досега? — попита весело тя и се обърна към Мари-Клод: — Дай ѝ нещо за пиене.
Мариане се огледа в огледалото и сърцето ѝ направи скок. Дългата грива с цвят на тръстика бе изчезнала. Вместо това бе подстригана на каре до брадичката, а косата ѝ бе добила цвета на млад коняк. Юма бе успяла да обработи меката ѝ коса така, че да подчертава сърцевидното лице. Лизан оформи веждите и сложи боя на миглите. Мариане се насълзи от болка, но понесе процедурата, без да протестира.
Мари-Клод застана до Юма, присви очи и критично огледа Мариане в огледалото.
— Нещо липсва — заключи тя и даде знак на Мариане да седне при козметичката Лизан.
Мариане се засмя. Чувстваше се прекрасно. Отпи голяма глътка „Белини“ и шампанското веднага се качи в главата ѝ. Светът стана пъстър и шумен.
Когато Лизан свърши и ѝ поднесе огледалото, Мариане установи, че харесва очите си. И устата. Останалото не толкова. Външно изглеждаше различно от онова, което чувстваше вътрешно. Преди седмици се чувстваше полумъртва. Сега се чувстваше като четиресетгодишна. Като трийсетгодишна. Като друга жена. Пияна.
Мариане попита Лизан какво помага срещу бръчки.
— Червило за през деня, червило за вечерта и любовник през нощта — отговори с писукащия си глас козметичката. — Или обратно: двама любовници и едно червило.
Когато Мариане уреди сметката, Мари-Клод заяви:
— Обожателят ви със сигурност ще ви хареса.
— Какво?
— Или мъжът ви.
Фризьорката погледна изпитателно лявата ръка на Мариане; ала бялата вдлъбнатина бе изчезнала, ръцете ѝ бяха почернели от слънцето — нищо чудно, след като всеки ден прекарваше много време на открито.
— Не разбирам — отвърна бързо Мариане.
— Нямате ли мъж? Е, както изглеждате сега… Ще си намерите и мъж, и любовници. Вероятно няма да са от най-младите, но тук имаме достатъчно господа на добра възраст. Някой харесва ли ви повече от другите?
— Не разбирам — повтори Мариане.
Лицето ѝ пламна и Мари-Клод, естествено, го забеляза. Добре, че не може да чете мисли, каза си Мариане, която виждаше лицето на Ян Гаме и усещаше докосването на пръстите му в градината на Паскал.
Колет огледа Мариане с котешките си очи. Повечето жени щяха да я възприемат като конкурентка, ала Мариане изпитваше топла симпатия към стройната 66-годишна дама, винаги изправена като балерина.
— Първо я попитай какви са желанията ѝ — обърна се тя към Мари-Клод. — Има мъже, които са добри за съпрузи, но не стават за любовници. Има и мъже, с които ще преживее страхотен секс, но те не желаят да се занимават с чувства и да се забъркват в трудности.
— Правилно. А има и трети, които не умеят и двете неща — обобщи Мари-Клод и добави с въздишка: — На мен все такива ми се падат…
Мариане и Колет излязоха заедно и тръгнаха по тясната уличка. Минаха покрай малък бутик и Мариане спря.
— Бихте ли ми помогнали? — попита плахо тя и посочи облеклото си. — Нужен ми е стил — обясни просто.
— Модата няма нищо общо със стила — отвърна с дрезгавия си глас Колет. — Важно е какво искате да скриете. И дали искате да покажете каква сте. — Стисна ръката на Мариане и я подкани: — Да влезем и да видим каква жена криете. Намерим ли я, няма да я обвиняваме, че не се е показала толкова дълго време, нали?
Колет си поръча още един „Белини“, запали цигара, разположи се удобно в коженото кресло и даде инструкции на продавачката Кател. Докато тя избираше дрехи, Колет уж без повод разказа на Мариане историята на мадам Лооз, някогашната ѝ съседка в Париж.