Джейн Ан Кренц
Любовен оазис
Първа глава
При третото си посещение в класа по икебана — японско изкуство за подреждане на цветя, Тор Латимър най-после осъзна какво го провокираше в композициите на Аби Линдън. Творенията й го караха да се пита дали би проявила същата гореща импулсивност в леглото с някой мъж.
Той внимателно добави магарешки бодил към собствената си бедна откъм растителни видове композиция. Изобретателността на Аби го караше да се пита и някои други неща. Опитваше се да си я представи след любовна нощ, седнала срещу него на закуска. Инстинктивно усещаше, че би изглеждала свежа и естествена като композицията й от тръни и нарциси предишната седмица.
Той погледна дългата й коса с цвят на горски мед, небрежно прибрана на тила. Облеклото й в черно, състоящо се от тесни джинси, пуловер и кожено манто, му напомняше военна униформа. Но строгите дрехи не можеха да скрият искрящата й женственост. Защо изобщо се опитваше да прикрие природата си?
По дяволите, изруга мрачно Тор. Бе изминало прекалено много време, откакто се бе чувствал така увлечен по някоя жена. Няма извинение за мъж, който наближава четиридесетте и не може да направи разлика между мимолетно чувство и нещо много по-сериозно.
Записа се в класа по икебана, защото строгите канони на японското изкуство отговаряха напълно на неговия аскетичен и строго подреден живот.
Нима бе предполагал, че най-интересната страна на курса ще се окаже познанството му с тази нестандартно мислеща жена? Аби Линдън никога нямаше да изучи в детайли прекалено формалното изкуство, даже ако повтаряше четириседмичния курс цяла година. Отначало Тор бе развеселен, а после очарован, когато наблюдаваше как хаотичните жизнерадостни комбинации на Аби следват една след друга без следа от имитации и ограниченост. Тя предизвика отчаяние у инструкторката, госпожа Ямамото. Ала самият Тор откри, че е омаян и непреодолимо привлечен.
Тази вечер се изкушаваше да покани Аби Линдън в къщата си и да се опита да направи нещо неразумно дръзко.
Той наблюдаваше как изпод пръстите й на съседната маса се оформя радостна комбинация от дантела в стил „Кралица Ана“ и жълти нарциси. Какви изящни ръце, възхити се Тор. Дълги деликатни пръсти, с бадемовидни нокти, лакирани в карминовочервено. Той неволно следеше как тя се мъчи да добави един нарцис под необичаен ъгъл и веждите му се свиха в тиха изненада.
Имаше нещо различно в начина, по който тя създаваше творенията си тази вечер. Ако не я беше наблюдавал толкова внимателно пред последните няколко занимания, можеше и да не го забележи.
С ъгълчето на окото си той видя как стеблото на нарциса се счупи, когато тя го забоде прекалено рязко в поставката.
— О, какво неблагоразумие! — Веждите й се събраха в яростна гримаса, докато измерваше с поглед лишеното си от хармония творение. Скришом погледна прекрасната семпла комбинация на съседната маса. Цветята никога не се чупеха случайно под прецизните пръсти на Тор Латимър.
Той вдигна поглед, сякаш усетил, че го наблюдават и се усмихна сдържано. Внезапно Аби почувства заплаха. Около него витаеше някаква особена атмосфера, която я караше да бъде предпазлива. Прекалено силно волево излъчване, каза си тя. Не лошо качество за мъж. Само че имаше едно наум за силните и волеви мъже. Беше се напатила за цял живот от мъжката решителност и агресивност.
— Имам няколко излишни нарциса, ако искаш, смени го — предложи тихо Тор с онзи ромолящ глас, който винаги й напомняше за каменист поток.
— Винаги имаш излишен материал, а на мен никога не ми стига — оправда се Аби. — Госпожа Ямамото казва, че все още не съм се научила на въздържание. — Тя огледа мрачно скупчените нарциси и дантела пред себе си. — Просто моите аранжименти винаги се изплъзват от контрол.
— Но имат особен чар.
— Много любезно от твоя страна, но ясно е, че не мога да проумея тънкостите на това изкуство. А ти го правиш по най-естествен начин. Как устояваш на изкушението да добавиш още нещо?
— Може би не съм така авантюристично настроен като теб. Искаш ли още един нарцис? — Той взе цвете и й го подаде.
Аби погледна крехкото стъбло между пръстите му и изпита неочаквано любопитство и смущение. Ръката му беше силна и корава, способна да смачка всичко. Но цветето изглеждаше странно защитено между силните му пръсти. Защо се двоумеше да го вземе?
Ядосана от своето колебание, Аби се пресегна бързо и издърпа малкия подарък. Ала срещна неговия далечен кехлибарено искрящ поглед. Не за първи път го поглеждаше в очите, но тези леки неизказани сблъсъци ставаха все по-обезпокоителни. Стаената заплаха в изражението му и този път пробуди предпазливостта й, ала в същото време необяснимо я привлече. Аби се запита какви ли тайни се крият в дъното на тези интелигентни бездънни кехлибарени вирове.