— Опитвала ли си вместо това да пиеш повече мляко?
— Мразя млякото. — Тя преглътна таблетките с няколко глътки вода. После се усмихна. — Предпочитам виното. Какво ще пием тази вечер?
— Предложиха ни от новата реколта „Совиньон Бланк“ от една от любимите ми калифорнийски изби. Нетърпелив съм да го опитам. Помислих, че ще върви чудесно с пушена сьомга.
— Пушена сьомга?!
— За ордьовър, скъпа — изрече невъзмутимо той.
— Не си спомням да съм поръчвала ордьовър. Даже не съм видяла менюто!
— Онзи, който поглъща калциеви таблетки вместо ордьовър, не заслужава да ползва менюто. Колко хапчета вземаш дневно?
— Не съм ги броила — отговори тя ледено.
— Да не би да си най-добрия си клиент?
— Повярвай ми, моите агенти имат достатъчно клиенти и те купуват повече хапчета от мен!
— Наистина ли успяваш да си докарваш печалба? Това ли е единственият ти източник на доходи?
— Какво, да не би само с богати жени да се срещаш? Страхуваш се, че няма да мога да отговоря на твоя стил?
— Ставаш злобна. Още няколко такива шеги и ще определиш стила на вечерта — поохлади я той.
— Пак ме заплашваш! — възмути се тя, тъкмо когато пристигна виното.
— Аби, скъпа, вече ти обясних, че не те заплашвам, нито те предупреждавам. Просто искам да прекараме приятно. — Той пое чашата и опита виното. После кимна одобрително. — Попитах за бизнеса ти с витамини, защото се чудех дали се занимаваш само с него.
— Това е моят единствен източник на доходи — увери го тя, докато келнерът свърши с наливането на виното и дискретно се отдалечи. — Освен ако не искаш да сложа в сметката и акциите, които наследих от моя чичо.
— Акции в някоя компания? — Тор се облегна удобно назад и отпи с удоволствие от виното.
— Тази, която чичо ми основа със седалището в Сиатъл — нарича се „Технологиите Линдън“. Занимава се с компютри. Моята братовчедка държи основния пакет акции. Останалите са пръснати сред членовете на фамилията. Аз притежавам двадесет процента — един от най-големите дялове. Навремето баща ми заел пари на чичо ми да започне. Условието било да върне дълга в акции на мое име. Получих ги преди няколко години, когато чичо Бърт умря. Но през последните пет години компанията стана губеща, така че акциите не носят дивиденти. Надеждата ми е, че съпругът на моята братовчедка — той е президентът в момента — ще може да оправи нещата. — Аби се пресегна за виното си и отпи голяма глътка. Не искаше да продължава тази тема. Мисълта за нейната братовчедка Синтия я накараше да си спомня за съпруга й — Уорд Тайсън. А тази мисъл я навеждаше към неприятния спомен за курорта „Мъгливата странноприемница“.
— Добър бизнесмен ли е съпругът на твоята братовчедка?
— Предполага се, че да — каза тя с неудоволствие, като разгърна менюто. — Така, ти поръча пушената сьомга, мисля, че мога да поръчам телешко с гъби като основно ястие. И може би една хубава салата от марули.
— Можеш да забравиш телешкото и салатата — каза Тор и взе менюто от ръцете й. — Ще вечеряме сепия.
— Сепия?!
— Във винен сос с подправки — продължи той. — Ще ти хареса.
— Откъде си толкова сигурен?
— Сепията е пълна с витамини и минерали. — Той извади бутилката вино от кофичката с лед и й наля още малко.
Аби му хвърли дълъг преценяваш поглед, докато наливаше виното. Лакираните й в червено нокти забарабаниха по бялата покривка и замисленото й изражение премина в гримаса.
— Нещо не е наред ли? — попита учтиво Тор.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш защо постоянно ми натрапваш желанията си? — попита студено тя.
— Разбира се, че не, но…
— За мъж, който създава впечатление за цяла пролетна градина само с няколко листа и един-два нарциса, си доста неучтив тази вечер.
— А, сепията значи те подразни — кимна той успокоен.
— Всъщност, имам предвид арогантността ти, а не сепията — провлече тя сладко. — Изглежда забравяш, че вече знам колко изтънчен, благовъзпитан и галантен можеш да бъдеш, ако поискаш. Защо тогава си възприел тази авторитарна роля на вманиачен сноб, който даже не позволява на компаньонката си да си избере ястие по вкуса й?
— Защото малко арогантност по повод на нещо толкова земно като храната ти осигурява подходяща мишена, за да се разтовариш. Да избирам храната, без да те питам, неминуемо би те подразнило, но би спестило излишна нервност от твоя страна в по-нататъшния ни разговор. Така няма да имаш време да се тревожиш какво би се случило, ако те отведа вкъщи по-късно.
Аби седеше онемяла.
— Боже мой! — успя да възкликне накрая тя, не без искрено възхищение, — ще ме кара да ям червена херинга, защото…