Ама че въображение имам, каза си ядосано. Вероятно собствената й малка тайна я правеше прекалено чувствителна и подозрителна към всички останали.
— Благодаря — каза накрая тя. — И като се обърна към своите цветя, продължи престорено приятелски: — Сигурна съм, че госпожа Ямамото ще намери нарциса за излишен, но комбинацията просто плаче за още малко жълто. Ти как мислиш?
— Това, което правиш с цветята, прилича на самата теб — каза той спокойно. — И следователно, склонен съм да се съобразя с желанието ти. Разбира се, добави още малко жълто.
— Колко дипломатично! Знаеш много добре, че госпожа Ямамото ще поклати глава над работата ми и после ще каже пред целия клас, че ти си този, който е създал нов шедьовър!
Той сви рамене, без да отхвърли забележката. И двамата знаеха, че е вярна.
— Госпожа Ямамото одобрява единствено дисциплината, умереността и простотата. Тя наистина ще бъде по-благосклонна към моя аранжимент.
— Искаш да кажеш, че ми липсват тези неща?
— Може би. Но мисля, че ти завиждам.
— Сериозно ли говориш? — Аби махна с ръка. — Остави това! Разбира се, ти винаги говориш сериозно.
— Изглежда си разбрала що за човек съм.
— Вече цели три седмици наблюдавам как работиш с цветята — рече Аби усмихната. — Предполагам, че съм те опознала поне малко и знам нещо за теб…
— Наистина ли? И какво е то?
В далечния край на салона, госпожа Ямамото беше заета с други ученици и Аби не можеше да разчита на намеса от нейна страна. Налагаше се да отговори на въпроса, който сама бе предизвикала. Тор я наблюдаваше в очакване, което правеше отстъплението невъзможно. Как можа да се забърка в толкова неделикатен разговор!
— О, да си кажа право, не знам, казах го ей така. Не приемай думите ми на сериозно.
— Ти вече се издаде, невъзможно ми е да приема нещата по друг начин. Кажи ми какво си научила за мен, Аби.
— Ами… Обърни се към някоя ясновидка и ще разбереш!
— Искам да го разбера от теб.
— За Бога! — възкликна тя, стресната от настойчивостта му. — Само се шегувах. Виж, аз действително не съм научила кой знае какво за теб. Просто имам впечатление, че си предпазлив и… доста консервативен. Сигурно никога не поемаш безсмислени рискове, не лудееш през уикендите и не правиш непозволени неща. Това е всичко. — Наум тя си каза: — Точно като аранжиментите си — концентриран, фин, сдържан… Но да бъде проклета, ако му го каже на глас!
Тор кимаше с глава, докато тя говореше.
Черната му, леко посивяваща по слепоочията, коса отива на тайнствената до съвършенство овладяна сила, която усещам у него, помисли си Аби. Гъсти черни мигли ограждаха странни кехлибарено кафеникави очи, омекотяващи иначе суровото му ъгловато лице. Обличаше се умерено елегантно, напълно в унисон с нрава си. Консервативно скроена риза на тъмносиво и индигово райе, панталони от скъп фин плат, добре ушити, очертаващи стройни яки крака…
Внезапно Аби се улови да си представя как би покорил някоя жена и изпадна в глуха ярост от собственото си безсрамие. Въображението й обаче настоятелно изтикваше на преден план картината, в която самата тя бе в ролята на тази жена. Господи! Какво й ставаше? Имаше си достатъчно проблеми, за да се поддава на еротични фантазии.
И този нарцис се пречупи под трескавите й пръсти.
— Госпожа Ямамото най-накрая ще ме изхвърли от класа — процеди тя ядосано.
Тор с любопитство я наблюдаваше как бързо пъха и втория пречупен нарцис в кафявата хартиена кесия.
— Мислиш ли, че можеш да скриеш несполуката си по този начин? Госпожа Ямамото държи сметка за всеки липсващ стрък.
— Знам това. Жалко, вече имам два в кесията си — отвърна Аби нещастно. — Добре, че остава само още едно занимание. Тя вероятно ще поклати глава по обичайния си тъжен маниер. Мисля, че е приела факта — от мен няма да излезе добър декоратор на икебана. Чух я да те окуражава да покажеш някой от аранжиментите си на изложбата през следващия месец. Ще го направиш ли?
— Не.
— Разбира се, че ще го направиш. Как можеш да откажеш? Твоите работи са фантастични! Госпожа Ямамото нямаше да ти предложи, ако не вярваше, че ще се представиш добре.
— Ами това просто не ме интересува. Записах се в класа повече от любопитство. Не възнамерявам да направя от икебаната постоянно свое хоби.
— Но това е нелепо! Как можеш да го кажеш? Защо трябва да обръщаш гръб на нещо, което правиш с такова умение! Имаш талант и не бива да го пропиляваш.