Недоумяващо ироничната му физиономия я накара да осъзнае безразсъдните си думи. За коя се мислеше тя? Не беше нейна работа дали той ще усъвършенства уменията си в подреждането на цветя. Трябваше да е разбрала досега, че склонността й да се поддава на недотам осъзнати импулси, не е добродетел.
— Ако не участваш в състезанието, това ще съсипе госпожа Ямамото. Тя разчита на теб.
— Все ще го преживее някак.
— Ще получиш лично удовлетворение, ако спечелиш награда — възкликна Аби.
— Съмнявам се. — Той продължаваше да чака отговор на предишния си въпрос.
Фактът, че я притеснява, раздразни Аби. Това негово умение търпеливо да изчаква й действаше крайно изнервящо. Сигурно й даваше шанс да му подскаже идея и после да изтъква поредния малък акт на женска тирания. Не, Тор Латимър не беше мъж, над който някоя жена би доминирала. Както и да се опитваше обаче, не можеше да се въздържи да не го подразни.
За сетен път си каза, че нейната прибързаност ще й докара големи неприятности някой ден, но скоро, както често се случваше, забрави опасенията си. Обзе я отново добре познато лекомислено настроение, когато бе склонна да прави лудории, без да мисли за последствията.
— Имам идея! Защо не направиш аранжимент, а аз ще го представя от свое име?
— Но това ще бъде измама? — Въпреки усилието, думите му не прозвучаха обвинително.
— Господи! Ти май наистина нямаш чувство за хумор. Само се пошегувах.
— Съжалявам. Понякога загрявам бавно.
— Не се опитвай да се правиш на безобиден като се самоунижаваш пред мен. Преценила съм колко си интелигентен. Ти по-скоро отгатваш неуловимото, неочевидното.
— Май си наумила нещо друго относно аранжиментите ми…
— Позна!
— Аби, забелязах, че дойде с автобуса. Ще ми позволиш ли да те закарам до вкъщи?
Аби премигна изненадано. За част от секундата си помисли колко добре би било този силен мъж да бъде до нея довечера, когато отвори вратата на апартамента си в центъра на града. Но моментално отхвърли тази мисъл. Не биваше да се поддава на внезапни хрумвания.
— Много любезно от твоя страна, но аз…
— Аби, любезността няма нищо общо. Ще ми се да те изпратя.
— Много си внимателен, но няма нужда…
— Действам ти на нервите, нали? — Думите му прозвучаха загрижено.
— Разбира се, че не ми действаш така! Нима мъж с такъв фин усет като теб, може да дразни някого?!
Неусетно госпожа Ямамото бе застанала зад нея с тревожна гримаса върху приятното лице. Бе жена малко над средна възраст. Аби моментално започна да се извинява заради несполучливото си творение.
— Знам, госпожо Ямамото — поде бързо тя, като съзнаваше, че Тор я слуша внимателно, облегнат на работната си маса. — Чувствам се ужасно. Изглежда, не мога да направя добре балансирана композиция. Продължих да добавям още листа, цветове и други клонки, като си мислех, че ще се получи нещо, но усетът май ми изневерява.
— Аби — въздъхна японката, — трябвало е да спреш отдавна. Погледни това. Този детайл се повтаря няколко пъти. Аз мислех, че като работиш до господин Латимър, неговият пример ще ти подейства благотворно. Просто погледни, та той се ограничава до най-необходимото и придава такава хармония на композициите си. — Госпожа Ямамото се обърна и погледна Тор с одобрение.
Докато дребната преподавателка се възхищаваше от работата на най-добрия си ученик. Аби срещна погледа му над главата й. Чувството й за хумор надделя и без да мисли, тя направи комична гримаса — досущ като десетгодишно момиче.
— Любимецът на учителката — подигравателно измърмори тя.
— Сигурно ще ви бъде приятно да узнаете, госпожо Ямамото — рече Тор любезно, — че Аби се съгласи да й дам някои съвети по икебана след заниманието ни. Надявам се, че ако работим необезпокоявани от никого, ще мога да й обясня основните принципи на това древно японско изкуство.
— Прекрасно, прекрасно — одобрително закима госпожата. — Вие можете да бъдете много добър учител. Тя се нуждае само от малко насочване и повече дисциплина.
Аби завъртя очи престорено към небето, докато Тор кимаше сериозно.
— Ще направя най-доброто, което мога — обеща той.
Четиридесет минути по-късно, тя седеше в сивото БМВ на Тор Латимър и настроението й варираше между веселие и ярост.
— Насочване и дисциплина — имитираше тя японката. — Честно казано, Тор, не вярвам, че някой е в състояние да ме научи на това тънко изкуство, дори ти. Не знам защо се оставих да ме съпроводиш тази вечер. Автобусът щеше да ми свърши същата работа…
— Но на мен ми е приятно да те изпратя — рече той просто, като спокойно караше колата в ръмящата априлска нощ под пролетното небе на Орегон. — Между другото, заваля.