— Освен теб, нали? За каква, по дяволите, се мислиш? За теб трябва да е чест, че те пожелаех, Аби. Преди две години бях готов да ти предложа брак. Този път ще дойдеш при мен, но като моя любовница, сладка и покорна, и ще направиш всичко, за да бъда щастлив! Защото ако не го направиш, ще разпъна на кръст твоята братовчедка и фамилията ви.
— Ти не си на себе си, Флин.
— Така казват и в компанията, в която работя — стресна я той с признанието си. — Все повтарят, че налагам необосновани решения. Но аз ще им покажа! Ще имам всичко — и състояние, и жената, която си позволи да ме пренебрегне. А сега, малката, ще получа своето веднага!
— Флин, не!
Той заглуши уплашения й писък с длан и зверски я зашлеви, докато я поваляше върху канапето. Аби обезумяла се съпротивляваше, но той вече разкъсваше дрехите й.
— Точно това заслужаваш, развратнице! — Аби можа да прочете в очите му животинска ярост и лудост. Той бе болен, сериозно болен.
Неспособна да вика поради потната длан, запушила устата й, Аби продължи отчаяно да се съпротивлява. Той я отвращаваше до дъното на душата й. Затова не бе се изкушила навремето да има любовна връзка с него. Усетила бе инстинктивно, че не е мъж за нея.
Борбата беше жестока. Аби чуваше задъханото му дишане, докато се опитваше да я притисне на канапето. Горещата му ръка стисна болезнено гърдите й в опит да разкъса сутиена.
— Спри да се бориш, малка мръснице! Това е, което желаеш, знам го… Ще ти го дам и ще бъдеш доволна. Ще те накарам да ме молиш за още. Ще те обладавам, докато не помолиш за милост.
Аби го блъскаше, драскаше с нокти лицето и врата му, опитвайки се да го изрита. Обаче той изглежда не чувстваше болка. Разбра, че няма шанс да го отблъсне. Съпротивляваше се диво и почти успя да се свлече от канапето.
Бе изгубила всякаква представа за времето, не знаеше кога Тор ще се върне. Колко дълго щеше да издържи? Флин беше много по-силен, обезумял от ярост и похот. Нямаше надежда за спасение.
Ръката й опипа стъклената повърхност на масичката за кафе. Пръстите му вече дърпаха ципа на джинсите й и тя отчаяно се извиваше. В този миг докопа вазата с цветята на Тор.
Стъклото бе студено и твърдо.
Изведнъж Аби осъзна, че има оръжие.
Мерна цветята с крайчеца на окото си, стисна отчаяно вазата и замахна. Водата и цветя се изсипаха върху тях. Шокът от студената вода я накара да затаи дъх, точно когато дрезгав рев огласи стаята.
Едва успя да осъзнае, че това не беше гласът на Флин, преди да се освободи от тежестта на колабиращото му тяло.
— Тор!
Той дори не я погледна. Вдигна изпадналия в безсъзнание мъж и го хвърли на пода. Аби грабна ризата си и се покри. Цветята лежаха изпочупени по килима.
— Господи, Тор! — Тя осъзна, че трепери трескаво.
Чак тогава той се обърна, сигурен, че мъжът на пода няма вероятност да се изправи. Чудесно се владееше. За разлика от другия, който, слава богу, лежеше неподвижно на пода в неестествена поза. Тя неволно ги сравни — интелигентност и сила, ярост и лудост…
— Как влезе той? — попита я Тор с напрегнат глас.
— Аз… — Аби облиза сухите си устни и се опита да продължи: — Каза, че е от доставчиците и аз му отворих. Помислих, че носи нова пратка витамини. — Гласът й прозвуча болезнено слаб.
Настъпи мъртва тишина. Тор асимилираше извинението й.
— Добре ли си?
Изненадана, че той не я обвини за неблагоразумието й, Аби кимна мълчаливо.
— Тогава се обади в полицията.
— Да, Тор.
Тя тъкмо набираше номера, когато Флин изстена и отвори очи. Тор мигновено се наведе над него.
— Само да си мръднал и ще ти извия врата! — Думите бяха изречени с такова опасно спокойствие, че проникнаха дори в замъгленото съзнание на Флин. Той стреснато погледна Тор и потърси с очи Аби.
— Трябваше да я направя моя, докато още можех. — Флин изстена и допря ръка до кървящия си скалп.
— Той е болен, Тор, луд… — каза Аби тихо, докато чакаше да вдигнат от другата страна на линията.
Тор премести поглед от мъжа в краката си към тревожното й лице.
— Виждам. Болен или не, само да посмее да се доближи до теб отново, ще го убия! — Той клекна до проснатия на пода мъж и се вгледа в него. — Разбра ли ме, Рандолф?
— Тя е моя! — изсъска другият.
— Не — рече спокойно Тор. — Тя принадлежи на мен. Ще те убия, ако я докоснеш! Мога лесно да го направя. Вече съм убивал и преди, не помниш ли?
— Жена ти… Убил си я… Четох за това във вестниците. Запомних тази история. И аз като теб… не вярвам на жените. — Думите му прозвучаха несвързано, сякаш разсъдъкът му бе замъглен. — Един истински мъж никога не бива да им вярва…