Тор стисна Флин за гърлото.
— Аз й вярвам! Винаги ще й вярвам. Нищо не може да разруши доверието ми. Затова, ако те забележа до нея, ще знам, че ти си виновен. Запомни това, Рандолф! Ще те държа отговорен.
Аби седеше вцепенена до телефона и слушаше. Флин гледаше съперника си хипнотизирано — бе усетил реалната опасност за живота си.
— Вярвам ти, че ще ме убиеш — запелтечи той.
— Да, ще го сторя!
— Никога няма да я доближа, разбрах — тя е твоя.
— Винаги ще бъде моя, само моя! — изрече Тор решително.
— Няма да се доближавам — повтори Флин, хленчейки. — Твоя е.
— Тор!
Той не обърна внимание на дрезгавия й вик, защото Рандолф отново изпадна в безсъзнание.
— Довърши разговора с полицая, Аби.
Тя покорно продължи, като не изпускаше от очи мрачното му лице. Когато накрая затвори, все още се мъчеше да намери думи. Накрая прошепна объркано:
— Защо разигра тази малка сцена с Флин?
— Малко обща психология. Трябва да ми има страх. Просто в случай, че полицията не си свърши работата. Искам да се запечата в болния му мозък, че идването при теб означава неминуема смърт.
— Принцип от социалната психология, нали? — попита тя, като го гледаше как се навежда и събира пръснатите по килима цветя. След това й ги подаде със затрогващо внимание.
— Да, всичко е психология, Аби.
Чак сега тя забеляза в погледа му да се прокрадва несигурност и се хвърли в прегръдките му.
— Не се притеснявай, скъпи, не съм променила решението си! Знам, че не си убил жена си.
— Аби, бях готов да убия Рандолф, ако…
— Знам.
— Това плаши ли те?
— Не. Сигурна съм, че ще направиш всичко, за да ме защитиш.
— Значи разбираш?
— Да. — Тя вдигна лице и в очите й проблеснаха сълзи на облекчение. — И аз бих направила същото за теб.
Тя чу приглушения му стон и усети ръцете му да я прегръщат силно. Всеки мъж бе способен на насилие при известни обстоятелства, както и всяка жена, осъзна Аби. Но тя не се страхуваше от Тор. Единствената агресия от негова страна би била насочена към тези, които я застрашаваха. Щеше да я защитава, но никога нямаше да стане опасен за нея.
Стояха така прегърнати в мълчание, докато пристигна полицията.
Много по-късно, след подробния разпит, душа и чашата вино, Аби седеше по пеньоар с подвити крака, готова да изслуша обвинителната реч на Тор.
Той я наблюдаваше от далечния край на стаята как седи в очакване. Тъмните му вежди се повдигнаха въпросително.
— Знаеш, че имам право да бъда малко разтревожен.
— Да, Тор.
— Казах ти да не отваряш вратата на никого, нали?
— Да, Тор.
— Само ще седиш и ще повтаряш „Да, Тор“, така ли?
— Да, Тор.
— Би трябвало да те напляскам като малко дете — въздъхна той. — Няма ли да кажеш „Да, Тор“?
— Не смятам. Не и след тази забележка.
— Аби, не можеш ли да бъдеш поне малко благоразумна? Отвори сляпо вратата на първия дошъл. Ако ме беше послушала, всичко това нямаше да се случи.
— Разбирам това, Тор.
— Недей да се правиш на хрисима! — извика той и закрачи напред-назад като лъв в клетка.
— Добре, Тор.
— Не се шегувам.
— Знам. Съжалявам. Просто трябваше да помисля. Той каза, че е от службата по доставките, а аз получавам толкова много пратки, че изобщо не се усъмних.
— В това е основния проблем, Аби Линдън. В нищо не се съмняваш, направо действаш. Импулсивно. Липсата на предпазливост би те въвлякла в най-опасни ситуации. Ако някой не поеме отговорност за теб, сигурно ще изпаднеш в нова беда още в близките дни.
— Няма нужда да ми крещиш като на неразумно дете!
— Много добре знам, че не си дете! — избухна, той. — В това е проблемът. Просто си доверчива жена — трябва ти мъж, за да те пази от нещастия.
— Това не е честно, Тор. Оцеляла съм досега и сама.
— По чиста случайност!
— Преувеличаваш.
— Няма нужда да преувеличавам. Разбрах от първия миг, в който те видях, че си най-импулсивната личност, която съм срещал.
— Ти казваше, че това е приятно в някои отношения… — напомни му тя. — Мисля, че ме нарече малка авантюристка дори.
— Не си въобразявай, че ще се измъкнеш, като ме разсейваш.
— Нищо не може да те разсее, Тор. Да, аз наистина съм недисциплинирана, импулсивна и доверчива, но ти си точно обратното, нали? Чудно е как изобщо можеш да ме понасяш.
— И не мисли, че ще се измъкнеш с тази малко, патетична поза.
— Да се измъкна от какво? Ще ме набиеш ли?
— Не ме предизвиквай!
— Сигурно ще ми е интересно да видя как пък ти правиш нещо импулсивно…
— Аби, в момента стъпваш по много тънък лед. Няма да те накажа единствено защото преживя достатъчно за една вечер.