— Витамини?! — Тор вдигна една от зелените кутии с надпис в златно и погледна етикета. — Сигурно постоянно ги вземаш? „Витаминни — гаранция за мега живот, за хора, които държат да изживеят живота си пълноценно“ — прочете той. — Сигурно живееш много пълноценен живот, ако се съди по хилядите капсули витамини в тази стая.
— Нима бих могла да погълна такова количество витамини?! Не, скъпи ми Тор, продавам ги. Или по-скоро ги опаковам и ги изпращам на моите агенти. Разнасят ги от врата на врата. — След няколко минути ровене в кухнята Аби най-после откри бутилката коняк. — Учудващо е какви неща могат да купят хората, когато се появиш на вратата и им изиграеш едно шоу.
— Сигурно си те бива в разбирането на импулсивните реакции — отбеляза Тор зад гърба й.
— Подиграваш ли ми се или се шегуваш?
— Просто се шегувам. Струва ми се, че бизнесът ти процъфтява.
— Да. Най-важното е сам да вярваш в продукта, който предлагаш. — Наля му чаша коняк и посегна към едно шишенце със зелено-златен етикет. Небрежно отвинти капачката и пъхна две таблетки в устата си.
— Какво всъщност съдържат?
— B-комплекс и витамин C. Действат антистресово. — Тя си наля чаша коняк. Преглътна таблетките с прекалено голяма глътка, задави се и опита да потисне кашлицата си.
— Може би е по-добре да се вземат с вода — отбеляза Тор, като пристъпи напред и я потупа по гърба.
— Благодаря ти. — Тя си пое жадно дъх. — Просто се опитвах да си спестя малко време.
— Бързаме ли?
— Предполагам, не. Понякога не разсъждавам много. Ще отидем ли във всекидневната? — добави тя решително.
Колко странно — да отдели време, за да си сипе чаша вода?!
— Защо вземаш антистресови таблетки? Потисната ли се чувстваш?
— А не се ли чувстват така повечето хора в наши дни? — отвърна тя и съжали за думите си. Седна на канапето с цвят на папая и му посочи черното кресло. Време беше да вземе разговора в свои ръце. — Ами ти, Тор? Какво правиш, когато не подреждаш цветя? — Ето, това прозвуча неангажиращо.
— Купувам и продавам.
— Какво купуваш и продаваш?
— Стрес. — Той се усмихна, сам изненадан от оригиналността си.
— Страхувам се, че нещо не разбрах. Не си падам много по словесната еквилибристика — рязко каза Аби.
— Съжалявам, не беше ясно казано от моя страна. Всъщност исках да загатна, че в известен смисъл и аз печеля от страховете на хората — дали ще продадат продукцията си. Купувам и продавам различни селскостопански произведения.
— Като свинско шкембе, например…
— Не, пшеница, царевица, няколко други продукти. Фермерите също изживяват нещо подобно на стрес всяка година — те се паникьосват, отчайват се и се вълнуват прекалено много дали ще пласират продукцията си, дали ще направят сполучлива инвестиция. Накратко казано, обезумяват, когато купуват и продават. А това си е жив стрес.
— Изглежда въртиш добра търговия. Защо не си купиш малко витамини?
— Страхувам се, че могат да не ми понесат.
— Нямаш язва, нали? Нито високо кръвно налягане?
— Не.
— Значи още не си станал жертва на целия този цирк „купувам-продавам“? — попита тя и поклати глава.
— Не.
— Чудно, всеки втори е засегнат…
— Вероятно защото не се вълнувам прекалено. Приемам, че търговията е просто начин да си изкарваш прехраната. Знам, че съм добър в сделките и не се ангажирам емоционално както повечето хора.
— Господин „Хладнокръвие“, а? Добре — започна тя с тон на рекламен агент, — „Мегаживот“ представлява една основна мощна витаминна формула, предназначена да посрещне нуждите на всеки здрав четиридесетгодишен мъж…
— В такъв случай, остава ми една година, преди да се наложи да започна да ги вземам — прекъсна я Тор спокойно.
— О, съжалявам. Нямаш значи още четиридесет години?
— Ще ги навърша догодина. — Той отпи от коняка, без да изглежда разтревожен от предположението й. — Ами ти, Аби? Каква формула вземаш?
— За жени около тридесетте.
— Мисля, че нямаш нужда, изглеждаш като двадесетгодишно момиче.
— Благодаря. Всъщност, съм на двадесет и девет, но реших да използвам по-мощната формула година по-рано.
— И то наведнъж по няколко капсули?!
— Авитаминозата не е хубаво нещо, както и хипервитаминозата. Сега, след като изчерпахме тази тема, за какво би искал да разговаряме? — Ставаше късно и тя започваше да се притеснява как да се отърве от Тор Латимър. Той не показваше никакви признаци, че ще довърши скоро питието си и ще се сбогува учтиво.