— Онова — изрече тя тихо, — беше съвсем различно. — Отпи от виното под зоркия му поглед, после нежно се усмихна. — Не трябва да се тревожиш, че ще сбъркам някога гнева ти с болната амбиция на Флин.
— Как става така — рече мрачно той, — че инстинктивно усещаш начина да ме обезоръжиш?
— Обезоръжих ли те наистина? — Обичаше този мъж, даже когато й крещеше. Винаги щеше да го обича.
— Ти си опасна жена, Аби Линдън! Ще трябва да помисля как да управлявам отношенията ни или ще се намеря яхнал тигър… — Точно в този миг телефонът иззвъня. Сякаш благодарен за прекъсването, Тор грабна слушалката: — Ало? О, ти ли си, Тайсън? Аби и аз щяхме да ти се обадим по-късно. След като свършех с назиданието, искам да кажа. Луд? Прав си, луд съм. Не че искам да бъда. Жените са напаст. Трябва да бъдат оковани с достатъчно дълга верига, която да стига от кухнята до спалнята. Смятам в скоро време да купя такава. Какво? Шегувам се, разбира се. Да, предположих, че има причина, щом се обаждаш. Слушам те.
Аби отпиваше от виното и се правеше, че не обръща внимание на Тор, който внимателно слушаше Уорд.
— Кога разбра? Точно затова щяхме да ти се обадим. Рандолф се появил тук около шест часа. Аз не бях в апартамента, но инструктирах строго Аби да не отваря вратата. — Настъпи пауза и след малко Тор продължи: — Как предположи? Тя наистина е отворила и трябвало да се бори с него. Той е откачен тип, Тайсън, и много опасен. Мисля, че като е видял Аби, е разбрал, че няма да го остави да си мъсти и съвсем е полудял. Сега е в психиатричното отделение на болницата. Полицията го отведе преди няколко часа с обвинение в нападение, освен другите неща. О, Аби ли? Тя е добре. Едвам се отърва. Когато влязох, чупеше една ваза в главата на Рандолф. Но това е типично за нея. Никога не може да се въздържи да развали нещо добре подредено, букет имам предвид…
Аби изхъмка презрително, когато Тор спря да говори. Той й направи знак да замълчи.
— Правилно — продължи след малко. — Той е изнудвачът и човекът, който се опитваше да изкупи акциите. Между другото, точно за това бе дошъл изнудва и Аби. О, разбирам. — Тор кимна и се намръщи замислено. — Добре. Какво? Разбира се, че ще се оженя за нея! Какво друго мога да направя? Опитвах се да й дам малко време. Опитвах се да уважа нейните деликатни чувства и да не я карам да бърза. Обаче разбирам, че чакането само ще предизвика нови беди. Тя се нуждае от мъж, за да я държи изкъсо и аз не бих отстъпил тази роля на никой друг. Добре. Ще ти се обадя пак. Лека нощ, Тайсън.
Тор затвори телефона и погледна Аби сияещо. Тя бе вперила невярващи очи в него.
— Уорд току-що е научил от детектива, че Рандолф е купувал акциите от роднините. Детективът предположил, че има връзка между това и заплахите срещу теб, когато разбрал, че притежаваш голям пакет акции. Жалко, че това добре платено ченге не се появи сутринта със своето заключение. Можеше да ни спести доста неприятности…
— Тор, сериозно ли говореше? — прекъсна го Аби.
— Разбира се. Да не мислиш, че ми е приятно да вляза и да заваря жената, която обичам, похитена от друг? Или, че искам постоянно да ти се случват разни неща? Аби, ако някога отново допуснеш да се случи подобна история, ще те заключа и ще хвърля ключа. Докъде бях стигнал? О, да. Уорд каза също, че детективът разбрал за лудостта на Рандолф. Ако питаш мен, малко късно. Преди около шест месеца, Рандолф загубил поста си на вицепрезидент във фирмата. Бил си спечелил репутацията на ненадежден и непредвидим в работата си. Вероятно травмата от уволнението го е накарала да помисли за отмъщение. Утре ще се обадя на Тайсън и ще го попитам дали има идея кой от подчинените му може да е предал информацията на Рандолф. Флин сигурно е подкупил някой, за да го осведомява за прогреса на компанията.
— Направил го е. Каза, че имал човек в компанията. Наистина ли ще се ожениш за мен?
Аби се изправи и смутено притегна колана на пеньоара си. Гледаше го с върховно очакване. Русата й коса бе прибрана в малко небрежен кок и пеньоарът й бе доста измачкан. Несъмнено не изглеждаше като жена, на която в такъв момент биха направили предложение за женитба. Но и предложението трудно можеше да се нарече случайно.
— Никога не казвам нещо, което не мисля. Разбира се, че ще ти предложа да се оженим. Исках да ти дам време, за да свикнеш с мисълта, че ще живееш с мен, но реших, че са нужни по-решителни действия. Ще те обвържа час по-скоро, за да не можеш да ми избягаш. Съзнавам, че собственическото ми отношение несъмнено засяга твоята независимост — подигравателно рече той, — но аз ти дадох шанса го осъзнаеш бавно, а ти го проигра. Ако не може да ти се има доверие на любовница, ще видим дали може да бъдеш вярна съпруга. И те предупреждавам, Аби Линдън, със съпрузите шега не бива! Те не галантни като любовниците. Съпрузите имат много права, каквито любовниците не притежават. Същото се отнася и за съпругите.