— Изглежда си много вещ и в брачното право.
— Знам точно какви задължения поемам като съпруг, Аби. Ще бъда взискателен и ще се налага понякога да се съобразяваш с желанията ми, но ще те обичам безрезервно и само това, скъпа моя бъдеща съпруго, има значение.
Тя му се усмихна трепетно. Знаеше, че казва истината.
— Да, от теб съм склонна да приема всичко.
— Аби?
— Обичам те, Тор! Нима не съм ти го казвала до сега?
— Не. Не си. Не бях сигурен. Как можех да знам?
— Ти ми каза веднъж, че мога да бъда задържана единствено с любов.
— Имах предвид единствено моята любов към теб — въздъхна той. — Не можех да се надявам, че и ти ме обичаш.
— А аз си мислех, че сигурно си разбрал колко силно съм влюбена в теб.
— Когато те помолих да живееш с мен, ти почти ми отказа.
— Само защото не бях сигурна в чувствата ти. Исках да знам, че намеренията ти са сериозни и ми отне малко време да го разбера. О, Тор, наистина ли ме обичаш?
— Мисля, че се влюбих в теб още първата вечер, когато те видях — прошепна той и я притегли към себе си. — Всичко, което правеше, ме очароваше. Можех през цялото време да стоя и да те гледам как създаваш дивите си творения. А моите винаги изглеждаха толкова завършени и скучни.
— Не бяха много издържани. Всичко друго, но не и скучни, знаеш го. Още мисля, че трябва да участваш в онова състезание.
— Ще говорим за това по-късно. Точно сега искам да разговаряме за нас двамата. Аби, скъпа, избави ме от съмненията и ми кажи от колко време разбра, че ме обичаш? — Той я притисна до гърдите си и зарови лице в косите й.
— Разбрах го със сигурност от няколко дни. Но се влюбих в теб още в хижата. Може би даже преди това…
— Защо не ми каза? Само ако знаеш какво преживявах, докато се опитвах да те спечеля…
— Не бях сигурна в чувствата ти към мен — призна отново тя. — Когато ме покани да живея при теб, помислих, че още не си наясно със себе си. И аз исках да ти дам време. Колкото е необходимо, за да се влюбиш в мен.
— Щом и двамата сме склонни да си дадем време, значи очакваме проблемът да се реши. Но те предупреждавам да не ти стане навик да изпадаш в криза всеки път, когато искаш нещо от мен.
— Да, Тор.
— Учиш се. Просто продължавай да повтаряш „Да, Тор“ и нашият брак ще бъде дълъг и спокоен.
— Спокоен?
— Ами да. Ти ме познаваш. Въздържан, тих, разумен… — Той я притисна в прегръдките си и бавно започна да развързва колана на пеньоара.
— Въздържан, тих и разумен… — повтори Аби замислено и се облегна назад. — Звучи прекрасно!
— Всъщност, като те познавам, звучи ми невъзможно. Имам чувството, че животът ми ще се промени. — Той свали пеньоара от раменете й и го остави да падне на пода.
— Да не би да се колебаеш? — попита тя и извърна лице да го погледне.
— Единственото, за което се страхувам, е да не те изгубя. Аби, скъпа, ти си най-хубавото нещо в живота ми!
Тя го погледна през полуспуснатите си ресници, докато той настойчиво разкопчаваше бельото й.
— Люби ме, вместо да довършиш лекцията си.
— Ще постигна ли нещо, ако я довърша?
— Не толкова, колкото ако ме любиш — увери го тя. Ръцете й нежно обвиха врата му.
— И аз така мисля. — Той я вдигна и прошепна: — Любима, ще те отнеса в леглото и ще те любя цяла нощ! Нуждая се така силно от теб…
— Мисля, че ще се окажеш по-сговорчив, отколкото смятах — подразни го тя и усети възбуждащо да я притиска към голата си гръд.
Кехлибарените му очи блестяха.
— Ако това е разбирането ти за мир и сговор, чувствай се свободна да я прилагаш постоянно.
— Единственият проблем е, че не съм сигурна кой от нас направлява другия — въздъхна тя.
— Просто помни, че аз съм този, когото винаги хвалеха в курса по икебана. — Той спря до масичката за момент, опасно балансирайки с нея, докато протягаше ръка към вазата с подредените от Аби цветя. Издърпа една орхидея и я пусна върху голите й гърди.
После мълчаливо я понесе към спалнята и я положи в средата на голямото легло.
Аби го гледаше с обич как се съблича и при вида на силното му здраво тяло се възбуди мигновено.
— И ти си точно като своите композиции — промълви тя, когато той се отпусна до нея. — Силен, уверен и невероятно мъжествен…
— Чудя се колко ли жени биха погледнали на някой мъж като на цветна композиция. — Наведе тъмнокосата си глава и целуна нежния връх на едната от гърдите й.
— Тор Латимър, запомни, не искам никоя друга жена да те гледа с моите очи — заяви Аби с изненадваща твърдост, докато галеше с длан мускулестото му бедро.