— Това ми звучи подозрително собственически…
— Така е! — Аби не беше особено разтревожена от факта. Придвижи върховете на пръстите си с бавно възбуждащо движение по тялото му и от устните му се изтръгна глух стон.
— Означава ли това, че няма да е необходимо занапред да стъпвам около теб на пръсти? И да внимавам да не те обидя, изплаша или накарам да се затвориш в себе си? — Той леко се намести върху нея и пъхна агресивно крак между бедрата й.
— Откога реши, че искам да стъпваш на пръсти покрай мен?
— Не можеш да се оплачеш, бях изключително внимателен от самото начало. Толкова много ми костваше!
— А аз не го разбрах…
— Има много неща, които едва ли някога ще разбереш. Но възнамерявам да продължавам в същия дух и през следващите години.
— Ще ме научиш ли да контролирам импулсивната си природа?
— Не. Смятам, че това е невъзможно. Просто ще трябва да се примиря, че всяка цветна композиция е красива посвоему.
Аби притисна нетърпеливо устни към неговите и усети омайващия аромат на орхидеята върху гърдите си.