Нещата се развиваха прекалено бързо и тя не успя да реагира, когато Тор трескаво прошепна:
— Аби, скъпа, трябва да знам дали има друг мъж!
— Тор…
— Кажи ми! Иначе не съм чак толкова благовъзпитан, за да спра — промърмори той, докато ръката му се мъчеше да разпусне кока й. Гъстата коса се разстла по раменете й и той я погледна очарован. — Просто ми кажи истината, Аби. Това е всичко, което искам да знам, защото не желая да те деля с никой.
— Тор, как смееш! Личният ми живот е неприкосновен. Не давам обяснения на никого, най-малкото на мъж, когото едва познавам.
— Аз нямам връзка с друга жена — каза просто той.
— Какво ме интересува това?
— Трябва да оцениш честността ми. Свободен съм и затова съм тук. Всичко, което искам в замяна, е същото уверение. Принадлежиш ли другиму?
Тя се почувства хваната в клопката на настойчивостта му да получи отговор. Не можеше да го обвинява за това.
— Тор, няма друг мъж в живота ми. — Тя видя в очите му да проблясва задоволство и продължи бързо: — Но искам да си наясно — не държа да принадлежа никому! Единствено на себе си.
— Щом си свободна, аз съм готов да почакам — измърмори той.
— Ще се наложи да чакаш дълго!
Тор я пусна, защото тя продължаваше да се съпротивлява, но следеше всяко нейно движение. Аби прибра празните чаши от коняка и ги отнесе в кухнята. Това й даваше извинение, за да стои по-далече от него.
Той я последва и застана на прага. Тъмното му заплашително присъствие я хвърли в нова тревога. Искаше той да си отиде — колкото по-скоро, толкова по-добре. Сгреши, че го пусна в дома си.
— Лека нощ, Тор.
— Ти се страхуваш от мен, нали?
— Не, просто съм предпазлива.
— Аз не бих те наранил…
— Знам от опит, че мъжете са напълно способни да нараняват жените. Особено онези, които мислят, че притежават. Точно сега нямам желание да се ангажирам с никого, Тор, но ако го направя, няма да бъде с мъж, който гледа на мен като на своя собственост. А честно казано, имам впечатлението, че ти си точно такъв мъж.
— Ще ми разкажеш ли за себе си, Аби? — попита той, след като търпеливо я изслуша.
— Не! — Тя се усмихна хладно. — Това не те интересува.
— Как можеш да говориш така! Това засяга нашите отношения.
— Лека нощ, Тор. Благодаря ти, че ме докара до вкъщи.
Той не се помръдна.
— Ще се видим утре. — Това не беше молба, а заявление.
— Утре ще бъда заета.
— Аби, ти ме отблъскваш, без да ми даваш шанс. Нямаш причина да се страхуваш от мен.
— Май не съзнаваш колко си напорист. Тор.
— Досега не се страхуваше от мен, дори когато те целунах. Не прави прибързани заключения, Аби. Дай ни малко време. Нека те заведа утре на вечеря. — Той обхвана лицето й между големите си длани с подкупваща нежност и с целувка възпря отказа й.
Противно на очакванията й, Аби почувства томителната топлина на тялото му и се отпусна. Целувката му не бе така груба като предишния път и я омая. Тревогата й се стопи и тя осъзна, че му отвръща. Усещането бе пленително.
— Вечеря за двама — прошепна той настойчиво над устните й. — Моля те!
— Аз…
— Моля те, Аби!
— Добре, Тор. Вечеря и нищо повече.
— Благодаря ти. — Дълбокият му глас я накара да се почувства неловко.
— Ще дойда да те взема в седем вечерта. Ще отидем на онова ново място в центъра близо до Бенсън.
Тя кимна, не знаеше какво друго да каже, когато той назова един новооткрит ресторант.
— Лека нощ, Аби.
— Лека нощ, Тор.
Той свали ръцете си и тя усети хлад. Без да каже и дума, Тор се обърна и погледът му попадна на цветната реклама върху кухненския плот.
Аби прехапа устна, когато той вдигна дипляната, рекламираща курорт по крайбрежието на Орегон.
— Планираш ваканция ли?
— Не! — побърза да отвърне тя. — Не, прекарах там един уикенд преди два месеца. Те са разпратили малко реклами и предполагам, че съм била в списъка им…
— Отишла си на крайбрежието през зимата?!
— Там е много хубаво през зимата — заяви тя категорично.
— Щом казваш — кимна той и остави брошурата. Може би ние… — Бързо прекъсна думите си, очевидно осъзнал, че отива твърде далеч. — Ще те видя утре вечер в седем, Аби.
— Да. — Тя бе вперила празен поглед в брошурата. — В седем.
Заключи много внимателно вратата след него, после се върна обратно в кухнята и вдигна брошурата. „Мъгливата странноприемница“. „Насладете се на гостоприемното крайбрежие на Орегон през всеки сезон…“, съобщаваше рекламата.
С каменно изражение накъса листа на малки парченца. Щеше да изтече много вода, преди да се върне отново в „Мъгливата странноприемница“. Вероятно никога.