Напъха парченцата в кофата за боклук под мивката.
Единственото логично обяснение за тази реклама, пристигнала с пощата й този следобед, беше, че курортът изпращаше такива брошури на всички свои гости.
Аби потръпна. През цялата вечер бе изтиквала на заден план мрачните си подозрения, но сега изпита парализиращ страх.
Щеше да бъде много по-спокойна, ако брошурата бе пристигнала в плик с щемпела на курорта. Но не беше така. Рекламата дойде в обикновен бял плик, адресиран на пишеща машина. Нямаше обратен адрес.
Докато се събличаше да си легне, мислите й трескаво препускаха от предложението на силния напорист мъж от курса по икебана и спомените от онзи зимен уикенд, който отчаяно искаше да забрави.
Втора глава
Тя го бе взела за арогантен тип. В действителност тази вечер той възнамеряваше да бъде всичко друго, но не и арогантен. По дяволите, изруга Тор наум, докато караше БМВ-то по стръмния път към хълма над Портланд.
Не можеше да си обясни липсата на сдържаност от своя страна. Бе като обезумял, когато разбра колко желае Аби Линдън. Сякаш след като бе приел неизбежното, реши да го сграбчи здраво с две ръце.
Нямаше съмнение — постъпи като глупак. Не трябваше да избързва. Е добре, поне можа да поправи нещата дотолкова, че си осигури нова среща, самоиронично се усмихна той. Имаше голям късмет, че тя не го изгони. И все пак се чудеше защо не прие предложението му, поне отчасти. В курса се държеше съвсем приятелски.
Може би я подразни като настоя да узнае дали е обвързана. Нищо чудно жена като нея да не е свободна.
Едва ли сама е прекарала уикенда по крайбрежието преди два месеца? Може би току-що е прекратила една връзка и затова се страхува да се хвърли в друга?
Подобни въпроси го измъчваха, докато вяло шофираше по познатия път. Къщите, накацали по хълмовете от двете страни, изглеждаха спретнати и приветливи, с грейнали в светлини прозорци. Собственият му дом щеше да го посрещне тъмен и мрачен.
Едно бе сигурно, успокояваше се той, тя няма откъде да узнае миналото му, за да се страхува наистина от него. Просто защитна реакция. Дали нещо в думите му не й е напомнило за друг мъж? Онзи, с когото е отишла по крайбрежието преди два месеца?
Той разпери пръсти в израз на безпомощност, потупа волана и здраво го сграбчи. Щеше му се да пипне със същите тези ръце мъжа, който я бе направил толкова предпазлива.
На следващата вечер, докато се обличаше за срещата. Аби реши, че необичайно силното излъчване на Тор би усложнило по-нататъшното им общуване. Стаената му сила, например, й действаше едновременно успокояващо и плашещо. От една страна, тя инстинктивно усещаше, че е защитена, но от друга, миналото я караше да бъде недоверчива към хора с прекомерна физическа сила.
Ако той не бе започнал да разпитва за другите мъже в живота й, може би щеше да се остави целувката да прерасне в нещо повече. Аби осъзна това, докато обличаше лъскавата, прилепнала към тялото й рокля.
Сребристо синята дреха подчертаваше русата й коса, прибрана в кок, и сините очи. Но не непременно с цвят на женшен, реши Аби с искрица хумор.
Всъщност й стана приятно от идеята да я сравнява с цветя, защото не смяташе, че притежава чак такава хубост. Големите сини очи, финият нос и изразителната уста се допълваха по един доста привлекателен начин, но Аби не се залъгваше, че е секваща дъха красавица.
Лицето й обаче бе изразително и одухотворено и тя съзнаваше това свое предимство. Вгледа се в образа си в огледалото и той й се стори достатъчно привлекателен. Топлотата, интелигентността и енергията, така присъщи й, веднага правеха впечатление на околните. Доста мъже бяха падали в краката й, но след Флин Рандолф тя не бе допуснала никой до себе си.
Предишната нощ реакцията й към поредния кандидат за близост, я бе изненадала. Тя намръщено нанесе тънък слой коралово червено червило върху устните си. Том Латимър не бе мъж, на когото би отговорила с взаимност толкова бързо. От друга страна, не можеше да пренебрегне тънкия му усет към красивото. Тази мисъл предизвика неволна усмивка и Аби се отвърна от огледалото.
В този миг дочу настойчив звън на входната врата. Тор беше точен и това ни най-малко не я изненада.
Когато отвори вратата, тя усети, че и тази вечер той й действа по същия смущаващ и заплашителен начин. Носеше тъмен официален костюм, бяла риза, строга вратовръзка и златни копчета на ръкавите. Май беше доста богат, раздразнено отбеляза тя.
— Нещо не е наред ли? — попита Тор учтиво, забелязал погледа й. — Не съм си завързал връзката както трябва?