— Не, разбира се, че не. Просто се чудех дали не се мъчиш да ме впечатлиш с богатството си. Хей, внимавай с онези кутии пантотенова киселина. Днес получих нова пратка.
— И какво от това?
— Ако събориш кутиите ли? Ще се наложи сам да ги събереш и подредиш — заплаши го тя шеговито.
— Исках да кажа, би ли се отдръпнала, ако се окажа твърде богат?
— Е добре, изпроси си го. Не желая да имам нищо общо с мъже, много по-преуспели от мен.
— Ако искаш, можем да сравним банковите си сметки на вечеря — измърмори той отнесено и кехлибарените му очи блеснаха възхитено, докато оглеждаше стройната й фигура в прилепнала синя рокля. — Макар че темата не изглежда особено вълнуваща…
— Можеше и да стане, ако се окажеше, че съм много по-богата от теб — заяви тя важно и отиде да си вземе черното кожено манто.
— Мислиш ли?
— Всъщност, не — отвърна Аби и въздъхна.
— Наистина ли се пазиш от разглезени богати типове?
— Да, предпазлива съм.
— Мисля, че си предпазлива с всички мъже. Някой ден ще трябва да ми кажеш защо.
— Не ми отговори на въпроса.
— Дали съм богат? — Той повдигна небрежно рамене и я хвана под ръка. — Богатството е относителна категория, не мислиш ли? Откъде да знам какво разбираш ти под „богат“?
Тя мълчеше, докато слизаха с асансьора и прекосяваха фоайето.
— Не желаеш да ми отговориш…
— Не, още не.
— Което означава, че вероятно си много богат — въздъхна тя.
— Снощи те помолих да не правиш прибързани заключения — напомни й той, докато я придружаваше към чакащото БМВ.
— Не съм единствената, която има този проблем. Ти самият снощи направи някои твърде прибързани стъпки.
— Това, че исках да отида в леглото с теб, не може да се нарече прибързано, а едва сдържано желание. — Той запали колата и потегли. — Наблюдавах те цели три седмици как се хвърляш в онези диви, безнадеждно хаотични цветни композиции, преди да осъзная, че не те, а тяхната създателка ме привлича.
— Не съм сигурна, че трябва да приема това като комплимент. Щом ти е отнело три седмици да разбереш, че се интересуваш от мен, а не от композициите ми…
— Склонен съм да вземам решения бавно и внимателно.
— Мислех, че добрите търговци трябва да вземат светкавично бързи решения.
— Важните решения в живота трябва да се обмислят добре. Реших да се занимавам с търговия след доста размишления и колебания. Но веднъж оказал се в този бранш, вече бях обсебен от тази стихия. Търговията изисква не само познания, а и късмет — повече отколкото всеки друг бизнес. Смятам, че ми провървя.
— Значи ме квалифицираш като бизнес решение?! Предпочитам аналогията с цветята — подхвърли подигравателно Аби. Словесната схватка започваше да й харесва.
— Нарочно ли ми поставяш уловки?
— Може би. Дразни ли те това?
— Не. Смятам го за добър признак. Щом се опитваш да ме провокираш, значи сигурно не се страхуваш чак толкова от мен.
— Не съм сигурна обаче, че ми харесва постоянно да анализират поведението ми.
— Май не харесваш много неща — констатира небрежно той, като спря колата и се опита да паркира на едно още по-тясно място от предишната вечер. Успя. Аби трябваше да признае, че притежава талант да паркира коли.
— Една жена има право да си каже мнението.
— А един мъж има право да се опита да го промени.
— Често ли успяваш? — предизвика го тя, като го последва в драпирания с плюш, приглушено осветен ресторант.
— Рядко си правя усилието да променям мнението на някоя жена.
— Трябва ли да съм поласкана?
— Не става дума за ласкателство.
— И аз имам чувството, че наистина съм нещо като бизнес предизвикателство за теб.
— Казах ти в колата, че щом веднъж стигна до решение, колкото и бавен да е този процес, правя каквото е необходимо, за да доведа проекта до успешен край. Взел съм вече решение относно теб.
— Това заплаха ли е?
— Не, Аби, просто съобщавам един факт. Послушай съвета ми и не оставяй упорството ти да съсипе вечерта ни. Имаме много часове пред нас. Ще ми е много неприятно да те гледам настръхнала срещу мен, не планирам горчив край на вечерта.
— Никога не настръхвам — увери го тя спокойно.
После се обърна и се усмихна ослепително на метр д’отела, като прекъсна по този начин спора.
Въведоха ги в сепаре, навяващо мисълта за интимност. Масата бе подредена с блестящи сребърни прибори и снежнобяла покривка.
Тихият разговор между Тор и стюарда за вината, даде възможност на Аби да потърси в малката си вечерна чанта няколко таблетки.
Тор я погледна точно когато ги пъхаше в устата си.
— Още витамини за стрес?
— Калций. Добър е за костите и за зъбите.