Сега вниманието й беше изцяло насочено към него.
— Той е застрашен?
— И двамата сте изложени на опасност поради това лекомислие. Вашата репутация пострада, а има мнозина, които считат, че е техен патриотичен дълг да го убият, преди да бъдете обезчестена.
Тя пребледня.
— Никой не трябва да го докосва, Сесил.
— Лекът е лесен. Спасението му е лесно. Омъжете се. Омъжете се или за ерцхерцога, или за Аран, и клюките ще замлъкнат, а заплахата ще изчезне.
Елизабет кимна, на лицето й пак беше изписано изплашеното изражение на преследван човек.
— Ще се омъжа за един от тях, можете да разчитате на това. Кажете на хората, че ще се омъжа за единия или другия, тази есен. Сигурно е. Знам, че трябва.
— Каспър фон Бройнер ще бъде на вечеря. Да го настанят ли да седне до вас? Трябва да си осигурим подкрепата му за борбата ни с Шотландия.
— Разбира се! — каза тя нетърпеливо. — Кой си мислехте, че ще седи до мен? Сър Робърт? Дадох на всички да разберат, че отново обмислям женитба с ерцхерцога, обсипах посланика му с внимание.
— Ще бъде по-добре за всички ни, ако някой успее да ви повярва този път — каза откровено Сесил. — Посланикът има надежди, вие се погрижихте за това, но не ви виждам да изготвяте брачен договор.
— Сесил, август е, на път съм, това не е време за изготвяне на договори.
— Принцесо, вие сте в опасност. Опасността не изчезва, защото някой ви е приготвил гощавка и ловът е добър, а времето — прекрасно. Граф Аран трябва да пристигне в Англия вече всеки момент, кажете ми, че мога да го доведа при вас в мига, в който пристигне.
— Да — каза тя. — Можете да го направите.
— И ми кажете, че мога да събера пари за него и да започна да събирам армия, която да тръгне на север с него.
— Не и армия — каза тя веднага. — Не и докато не разберем дали има смелостта да застане начело на нея. Не и докато не узнаем от него какви са плановете му. Откъде да знам, Сесил, той може вече и да има скрита съпруга някъде.
„Това едва ли би ви възпряло, ако се съди от настоящото ви поведение с женен мъж“, помисли си Сесил раздразнено. На глас каза просто:
— Ваша светлост, той не може да постигне победа без нашата подкрепа, и има най-голямо основание да претендира за шотландския трон. Ако отведе нашата армия до победа, а вие го приемете като свой съпруг, тогава ще сме защитили Англия от французите не само засега, а завинаги. Ако се съгласите да направите това за Англия, ще бъдете най-великият владетел, сядал някога на престола на тази страна, по-велик владетел от родния си баща. Опазете Англия от Франция, и ще бъдете запомнена завинаги. Всичко друго ще бъде забравено, вие ще бъдете спасителката на Англия.
— Ще се срещна с него — каза Елизабет. — Вярвайте ми, Сесил, аз поставям страната си преди всичко. Ще се срещна с него и ще реша какво да направя.
Свещите и разпятието бяха изнесени от хранилището, лъснати и изложени на олтара на Кралския параклис в Хамптън Корт. Дворът се беше върнал от лятното си пътуване в набожно настроение. Елизабет, посещавайки литургията, беше започнала да се кланя пред олтара и да се кръсти, когато пристигаше и когато си тръгваше. В купела имаше светена вода, а Катерина Нолис демонстративно напускаше двора всяка сутрин, за да отиде в Лондон да се моли заедно с привържениците на Реформацията.
— Какво е всичко това сега? — попита сър Франсис Бейкън кралицата, когато спряха за миг при отворената врата на параклиса и видяха хористите да лъскат преградата на олтара.
— Това е залъгване — каза тя презрително. — За онези, които искат да видят промяна в убежденията ми.
— И кои са те? — попита той любопитно.
— Папата, който би искал да ме види мъртва — каза тя раздразнено. — Испанците, които трябва да запазя като свои приятели, и ерцхерцогът — за да му дам надежда, заради английските паписти — за да ги накарам да спрат. Заради вас, и вашите събратя лутерани, за да породя у вас съмнение.
— И къде е истината във всичко това? — попита той усмихнато.
Тя раздразнено повдигна рамо и продължи, подминавайки вратата.
— Истината е последното нещо, което има значение — каза тя. — И можете да повярвате едно нещо за моето отношение към истината: държа я добре скрита в сърцето си.
Уилям Хайд получи писмо от иконома на Робърт, Томас Блаунт, в което от него се искаше да е готов да посрещне хората на Робърт, които щяха да дойдат до три дни, за да придружат Ейми и госпожа Одингсел до семейство Фостър в Къмнър Плейс за кратко гостуване, а след това да продължат към Чизълхърст. Приложена в писмото надраскана набързо бележка от негово благородие съобщаваше на Уилям последните вести от двора — за подаръците, които Робърт бе получил от кралицата, сега завърнала се в Хамптън Корт, и посочваше, че Уилям не след дълго ще бъде назначен на доходен пост в един от колежите на Оксфорд, като благодарност за проявената любезност към лейди Дъдли, и за да може Робърт да разчита на приятелството му и за в бъдеще.