— Освен ако е възможно един мъж да легне с жена в дневните часове, и ако не им трябва легло. Ако могат да го направят под някое дърво, или в таен ъгъл, или набързо, облегнати на някоя стена.
Тъмните й очи преливаха от дяволити мисли.
— Всичко това може и да е вярно, но се съмнявам, че баща ти ще бъде доволен да узнае какво си мислиш — каза строго Сесил. — И трябва да ти напомня да пазиш подобни предположения за себе си.
Погледът й проблесна за миг, когато насочи очи към него.
— Да, сър, разбира се, сър — каза тя сдържано.
— Можеш да си вървиш — каза Сесил. — „Боже мили, ако тази малка кокетка може да ми каже това в лицето, какво ли говорят зад гърба ми?“
Когато Сесил влезе в приемната, сър Робърт тъкмо се навеждаше да прошепне нещо на седналата кралица, а кралицата се смееше. Страстта между двамата беше толкова силна, че за миг на Сесил му се стори, че е почти видима, после той поклати глава, за да прогони от ума си подобни глупости, и пристъпи напред, за да се поклони.
— О, не лоши новини, Сесил, моля ви! — възкликна Елизабет.
Той се опита да се усмихне.
— Нито дума. Но може ли да се поразходя с вас за миг?
Тя се надигна от мястото си.
— Не си отивайте — каза тихо на Робърт.
— Може да отида в конюшните — каза той.
Ръката й се стрелна бързо и докосна ръкава му.
— Почакайте ме, ще се забавя само миг.
— Може би — каза той закачливо.
— Чакайте, или ще ви обезглавя — прошепна тя.
— Със сигурност ще легна на дръвника заради вас, и ще ви кажа, когато съм готов.
Чули тихия й смях, придворните се огледаха и видяха Сесил, някога неин най-голям приятел и единствен съветник, да чака търпеливо, докато тя се откъсна от сър Робърт, със зачервени и пламнали бузи.
Сесил й предложи ръката си.
— Какво има? — попита тя, не твърде любезно.
Той изчака, докато минаха от приемната в дългата галерия. Там също чакаха членове на кралския двор, а някои излязоха от приемната, за да наблюдават Сесил и кралицата и да изчакат реда си да привлекат вниманието й сега, когато най-сетне някой я беше отделил от Дъдли.
— Научавам от Париж, че французите ще изпратят подкрепления в Шотландия, за да помогнат на кралицата регентка.
— Е, нали знаехме, че ще го направят — каза тя с безразличие. — Но някои хора смятат, че шотландците и без друго няма още дълго да поддържат обсадата. Те никога не носят припаси за повече от две седмици, просто ще се откажат и ще се приберат у дома.
„Така казва сър Робърт, нали?“, каза си тихо Сесил.
— По-добре да се молим да не го направят — каза той с малко рязък тон. — Защото тези шотландски лордове са първата ни отбранителна линия срещу французите. А новината, която нося, е че французите изпращат войници в Шотландия.
— Колко? — попита тя, твърдо решена да не се плаши.
— Хиляда копиеносци и хиляда стрелци с аркебузи. Общо две хиляди войници.
Искаше да я стресне, но си помисли, че е стигнал твърде далече. Лицето й побеля като платно, и той сложи ръка на кръста й, за да й попречи да падне.
— Сесил, това е повече, отколкото им е нужно, за да нанесат поражение на шотландците.
— Знам — каза той. — Това е първата вълна на една нахлуваща войска.
— Те смятат да дойдат — тя говореше с глас, съвсем малко по-силен от изплашен шепот. — Наистина имат намерение да нахлуят в Англия.
— Сигурен съм, че възнамеряват — каза той.
— Какво можем да направим?
Тя вдигна поглед към него, сигурна, че той ще има план.
— Трябва веднага да изпратим сър Ралф Садлър в Бърик, за да сключи споразумение с шотландските лордове.
— Сър Ралф?
— Разбира се. Той служи вярно на баща ви в Шотландия, и познава половината шотландски лордове по име. Трябва да го изпратим със средства за финансиране на военна кампания. И трябва да огледаме пограничните защити и да ги подсилим, за да попречим на французите да влязат в Англия.
— Да — съгласи се тя бързо. — Да.
— Мога ли да задействам това?
— Да — каза тя. — Къде е Аран?
Изражението му стана мрачно:
— На път е, моят човек ще го доведе.
— Освен ако не се е върнал в Женева — каза тя мрачно. — След като е сметнал, че шансовете определено не са на негова страна.
— Той е на път — каза Сесил, знаейки, че най-добрият му човек беше изпратен в Женева със заповеди да доведе Аран в Лондон, независимо дали това му харесва, или не.