И в нея няма нищо срамно. Знам, че е женен мъж, танцувах на сватбата му, за бога. Спя в спалнята си всяка нощ със стражи на вратата и компаньонка в леглото. Знаеш това така добре, както и аз. Ако бях глупачка и исках да си взема любовник — а аз не искам — тогава щеше да ми е невъзможно да го направя. Но ако поискам, кой ще ми го откаже? Не и ти, Кат, нито Частният съвет, не и Камарата на общините на Англия. Ако исках любовник, тогава защо на мен, кралицата на Англия, да ми бъде отказано онова, което всяка гъсарка може да има, стига да го поиска?
Елизабет крещеше оправданието си, почти извън себе си от гняв. На Кат Ашли, прилепила гръб към покритата с дървена ламперия стена, почти й прилоша от ужас.
— Елизабет, принцесо моя, ваша светлост — прошепна тя. — Просто искам да бъдете предпазлива.
Елизабет се извъртя рязко и се тръсна отново в ниското си столче, и тикна четката си за коса в ръката на пребледнялата като платно Летиша Нолис:
— Е, няма да бъда — отвърна рязко Елизабет.
Същата нощ тя се вмъкна през тайната врата в разположените в съседство покои на Робърт. Той я чакаше: в огнището гореше огън, пред него бяха придърпани два стола. Камериерът му, Тамуорт, им беше приготвил вино и дребни сладкиши, преди да излезе от стаята, за да застане на стража пред вратата.
Елизабет, по нощница, се плъзна в обятията на Робърт и почувства топлите му целувки върху косата си.
— Трябваше да чакам цяла вечност — прошепна тя. — Бях легнала да спя с Летиша, а тя все бъбреше ли, бъбреше, и не заспиваше.
Той решително отклони ума си от представата за изящната млада жена и любовницата си заедно в леглото, докато решат взаимно медните си коси, с бели нощници, отворени на врата.
— Страхувах се, че няма да можеш да дойдеш.
— Винаги ще идвам при теб. Каквото и да говорят хората.
— Какво са казали хората?
— Още скандални твърдения — тя пренебрегна мисълта с поклащане на глава. — Не мога да го повторя. Толкова е ужасно.
Той я сложи да седне в стола и й подаде чаша вино.
— Не копнееш ли да бъдем заедно съвсем открито? — попита той тихо. — Искам да мога да кажа на всички колко те обожавам. Искам да бъда в състояние да те защитавам. Искам да бъдеш моя.
— Как може да стане това?
— Ако се оженим — предложи той тихо.
— Ти си женен — каза тя, толкова тихо, че дори малката хрътка, която седеше в краката й, не можеше да я чуе. Но Робърт чу, видя формата, която приеха устните й — никога не откъсваше очи от устата й.
— Баща ти е бил женен, когато е срещнал майка ти — каза той тихо. — И въпреки това, когато я е срещнал, нея, жената, която е трябвало да притежава, жената, за която е знаел, че е голямата любов на живота му, е напуснал първата си съпруга.
— Първият му брак не е бил валиден — отговори тя на мига.
— Нито пък моят. Казах ти, Елизабет, любовта ми към Ейми Робсарт е мъртва, както и нейната към мен, и тя не означава нищо за мен. Сега тя живее отделно от мен, и то от години, по свой избор. Свободен съм да те обичам. Ти можеш да ме освободиш, и тогава ще видиш какво ще бъдем един за друг.
— Аз мога да те освободя? — прошепна тя.
— Имаш тази власт. Ти си глава на църквата. Можеш да ми дадеш развод.
Тя ахна.
— Аз?
Робърт й се усмихна:
— Кой друг?
Той виждаше как умът й работи ожесточено.
— Планирал си това.
— Как бих могъл да планирам такова нещо? Как бих могъл да мечтая, че това ще ни се случи? Парламентът те направи върховен управител на църквата, и ти даде правомощията на папата, без нито една дума от мен. Сега имаш властта да анулираш брака ми, Камарата на общините на Англия ти даде тази власт, Елизабет. Ти можеш да ме освободиш, Елизабет, както баща ти освободи себе си. Можеш да ме освободиш да бъда твой съпруг. Можем да се оженим.
Тя затвори очи, за да не види той вихъра на мислите в главата й, спонтанното й плахо отдръпване.
— Целуни ме — каза тя замечтано. — О, целуни ме, любов моя.
Томас Блаунт беше в личните покои на Робърт над конюшните още на другата сутрин, облегнат на вратата и чистеше ноктите си с остър нож, когато вратата отсреща се отвори и Дъдли влезе, прибирайки се от езда, със сноп сметки от ковача в ръка.