— Томас?
— Милорд.
— Новини?
— Граф Аран, Джеймс Хамилгьн, пристигна тук и се укрива.
— Аран? — Дъдли беше искрено удивен. — Тук?
— Пристигнал е в Лондон преди три нощи. Настанен е в някакви частни стаи в Детфорд.
— Мили боже! На това се казва „тихомълком свършена работа“. Кой го е довел в страната? Кой му покрива разходите?
— Сесил, от името на самата кралица.
— Тя знае, че е тук?
— Тя му нареди да дойде. Той е тук по нейна покана и настояване.
Дъдли изруга кратко и се обърна към прозореца, от където се разкриваше гледка към зеленчуковите градини, простиращи се надолу към реката.
— Ако не е един проклет опортюнист, ще е друг. С каква цел? Знаете ли?
— Моят информатор, който познава прислужницата на мястото, където е отседнал благородният джентълмен, казва, че той ще се срещне с кралицата насаме, за да разбере дали могат да се споразумеят, а после, след като уговорят условията, тя ще оповести публично пристигането му, ще се сгодят, и той ще потегли към Шотландия да предяви претенциите си за трона. Когато стане крал на Шотландия, ще се завърне триумфално и ще се ожени за нея, обединявайки двете кралства.
За миг Дъдли беше толкова потресен, че не можеше да говори.
— Сигурен ли си, че това е планът? Може би грешиш? Това може да е план на Сесил, а кралицата може и да не знае нищо за него.
— Може би. Но моят човек е сигурен в това, а прислужницата, изглежда, смяташе, че е разбрала правилно. Тя е както прислужница, така и блудница, и той й се хвалел, когато бил пиян. Тя е сигурна, че кралицата се е съгласила.
Дъдли му подхвърли кесия с монети от едно чекмедже на писалището.
— Наглеждай го, както би наглеждал собственото си дете — каза той кратко. — Съобщи ми, когато се срещне с кралицата. Искам да знам всяка подробност, искам да знам всяка дума, всеки шепот, всяко изскърцване на пода.
— Той вече се срещна с нея — каза Блаунт с гримаса. — Дойде тук под прикритието на тъмнината миналата вечер, и тя го прие снощи, след вечеря, след като се оттегли да си легне.
Дъдли имаше съвсем ясен и жив спомен за предишната вечер. Беше коленичил в босите й крака, а косата й бе паднала върху лицето му, когато тя се наведе към него, обгръщайки го в обятията си. Беше потрил лице в гърдите и корема й, топли и благоуханни през бельото й.
— Снощи?
— Така се говори.
Томас Блаунт си помисли, че никога не беше виждал господаря си да изглежда толкова мрачен.
— И не знаем нищо за това, какво са си говорили?
— Подхванах следата едва тази сутрин. Съжалявам, милорд. Хората на Сесил го бяха скрили добре.
— Да — каза кратко Дъдли. — Той е господарят на сенките. Е, наблюдавай Аран от сега нататък, и ме дръж в течение.
Знаеше, че би трябвало да сдържи гнева си и да премълчи, но болезнената му гордост и още по-бързо събуждащият се гняв го надвиха. Отвори със замах вратата, като остави книжата да се разлетят от писалището му, подхванати от течението, и изфуча като вихър от стаята си и надолу по виещото се тайно стълбище до градината, където придворните гледаха игра на тенис. Кралицата седеше в стола си отстрани на корта с позлатен сенник над главата, заобиколена от дамите си и гледаше как двама играчи се състезават за наградата: кесия със златни монети.
Робърт се поклони, тя му се усмихна и му посочи с жест да дойде да седне до нея.
— Трябва да те видя насаме — каза той рязко.
Тя веднага обърна глава и забеляза бялата линия около стиснатите му устни.
— Любими, какво не е наред?
— Чух новини, които ме обезпокоиха — беше толкова разгневен, че едва можеше да говори. — Току-що. Трябва да те попитам дали е вярно.
Елизабет беше твърде увлечена, за да му каже да почака до края на турнира, макар че оставаше да се изиграят само няколко гейма. Тя се изправи на крака и всички придворни също се надигнаха: придворните на корта оставиха топката да отскочи от покрива и да се изтъркаля, излизайки от играта. Всичко беше прекратено в очакване какво ще направи кралицата.
— Сър Робърт желае да разговаря с мен насаме — каза тя. — Ще се разходим сами в личната ми градина. Вие, останалите, можете да останете тук и да изгледате турнира до края, и… — тя се огледа бързо наоколо. — Катерина може да връчи наградата вместо мен.
В благодарност за оказаната й чест, Катерина Нолис се усмихна и направи реверанс. Елизабет излезе от двора първа и свърна в личната си градина. Стражите при дървената врата, вградена в сивия камък, скочиха и застанаха мирно, като я отвориха бързо.