— Нямах предвид да ходим в двора.
Ейми се изчерви леко.
— Знам, че нямаше това предвид, Лизи — каза тя. — Съжалявам. Просто работата е там, че… — тя млъкна насред изречението. — Мисля, че в околността се говори много за Робърт и кралицата. Не бих искала той да си помисли, че идвам в Лондон да го шпионирам. Не бих искала да изглеждам като ревнива съпруга.
— Никой не би могъл да те помисли за такава — каза топло Лизи. — Ти си най-добрата и опрощаваща съпруга, която един мъж може да пожелае.
Ейми извърна глава.
— Разбира се, че го обичам — каза тя със съвсем тих глас. Продължиха да яздят още няколко минути. — А чула ли си много клюки, Лизи? — попита тя много тихо.
— За мъж като сър Робърт винаги се носят клюки — каза твърдо Лизи. — Иска ми се да можех да получавам по един шилинг за всеки неоснователен слух, който съм чула за него: сега щях да съм богата. Помниш ли какво казваха за него, когато беше с крал Филип в Нидерландия? И колко разстроена беше, когато той се прибра у дома с онази френска вдовица от Кале? Но тези неща не означаваха нищо, и от тях не излезе нищо.
Ръката на Ейми докосна хладните, кръгли мъниста на броеницата в джоба й.
— Но чула ли си някакъв слух за него и кралицата? — настоя тя пред приятелката си.
— Снаха ми каза, че нейната братовчедка в Лондон била разказала, че кралицата проявявала по-голямо благоволение към сър Робърт, отколкото към всеки друг, но няма нищо, което вече да не знаем — каза Лизи. — Били са приятели в детството си, той е началник на нейната конница. Разбира се, че се държат приятелски, когато са заедно.
— Тя сигурно се забавлява — каза Ейми горчиво. — Знае, че той е женен, знае, че трябва да се омъжи за ерцхерцога, просто се наслаждава на това лято в неговата компания.
— Вятърничава — каза Лизи, като наблюдаваше лицето на Ейми. — Тя е вятърничава млада жена. Имаше доста клюки за нея още когато беше момиче. Стане ли дума за скандал, Елизабет беше неговото олицетворение!
Ейми увиваше броеницата около пръстите си, като я прикриваше с капачето на джоба си.
— Не е наша работа да съдим — напомни си тя. — Мой дълг е да остана вярна на негова светлост и да чакам завръщането му у дома.
— Тя ще стори по-добре да си гледа държавните дела — осмели се да каже Лизи Одингсел. — Говори се, че трябва да има война с французите, а ние сме напълно неподготвени. Ще стори по-добре, ако се омъжи за достоен човек, който може да управлява сигурно кралството заради всички нас. Сестра й се омъжи веднага щом се възкачи на престола, и избра мъж, който доведе собствена армия.
— Не е моя работа да съдя — каза Ейми, като държеше броеницата си. — Но нека Бог я насочи обратно в правия път.
Есента на 1559
Дворът, току-що пристигнал през септември в едно от любимите места на Елизабет, замъка Уиндзор, започна приготовленията за честванията на рождения й ден. Робърт планираше ден, изпълнен с празненства, в който кралицата щеше да бъде разбудена от хористи, лов, организиран със специална хореография на музикално изпълнение, по време на който ловците щяха да спират от време на време, за да й пеят хвалебствени песни, горски нимфи щяха да танцуват, а опитомен елен с гирлянда около врата щеше да отведе кралицата до обяда, подреден в разлистената гора. Вечерта щеше да има голямо празненство, с танци, песни и жива картина, представяща Грациите, със свита от богини и с Диана, символизираща ловджийката Елизабет, поемаща короната.
Почетните дами щяха да танцуват като богини, а придворните дами щяха да бъдат Грациите.
— Коя Грация съм аз? — обърна се Летиша Нолис към Робърт, докато той разпределяше ролите в един тих кът на приемната на кралицата.
— Ако имаше Грация, наречена Неточност, вие щяхте да представлявате именно нея — препоръча той. — Или пък, ако имаше Грация на име Флирт, можехте да представлявате нея.
Тя го стрелна с поглед на една истинска Болейн — обещаващ, предизвикателен, неустоим.
— Аз? — каза тя. — Кокетка ли ме наричате? Ето това вече е истинска похвала.
— Замислях го като обида — каза той, като я щипна по брадичката.
— От такъв майстор в занаята, това е голям комплимент.
Той я чукна с пръст по носа, както би сгълчал някое котенце.
— Ти ще бъдеш Целомъдрието — каза той. — Не мога да устоя.