Тя го погледна, като разтвори широко полегатите си, тъмни очи:
— Сър Робърт! — нацупи се тя. — Не знам какво може да съм направила, че така да ви оскърбя. Първо ме наричате неточна, после ме наричате кокетка, а след това казвате, че не можете да устоите да ми дадете ролята на Целомъдрието. Раздразнила ли съм с нещо ваше благородие?
— Съвсем не. Вие сте наслада за окото ми.
— Обезпокоила ли съм ви?
Робърт й намигна. Беше съвсем сигурен, че нямаше да каже на тази млада жена, че понякога му е трудно да откъсне поглед от нея, когато танцуваше, че веднъж, когато беше танцувал с нея и движението на танца я бе накарало да се озове в обятията му, беше почувствал мигновен, неустоим прилив на желание, толкова силен, колко никога преди в живота си не беше изпитвал за толкова кратък миг.
— Как може една такава малка глезла като вас да обезпокои мъж като мен? — попита той.
Тя повдигна вежди.
— Мога да се сетя за дузина начини. Вие не можете ли? Но въпросът не е как бих го направила: а дали го правя?
— Съвсем не, госпожице Безсрамие.
— Целомъдрие, ако обичате. И какво ще нося? — попита тя.
— Нещо ужасно нескромно — обеща й той. — Ще бъдете във възторзи. Но трябва да го покажете на майка си, за да сте сигурна, че ще одобри. Служителите, отговарящи за гардероба на кралицата, са го приготвили за вас. Доста е неприлично.
— Не трябва ли да дойда и да ви го покажа? — попита го тя предизвикателно. — Мога да дойда в покоите ви преди вечеря.
Робърт хвърли поглед наоколо. Кралицата беше дошла от градината и стоеше в една прозоречна ниша, отделена от останалите, разговаряйки поверително с Уилям Сесил. Младият мъж, избран за съпруг на Летиша, се беше облегнал на стената, със скръстени ръце, с изключително намръщено лице. Робърт прецени, че трябва да приключи този очарователен разговор.
— Съвсем определено няма да идвате в покоите ми — каза той. — Ще се опитате да се държите като дама. Можете да проявите известна любезност към горкия млад Деверьо, нещастния ви годеник, докато отида да поговоря с любимата ни господарка.
— Тоест с вашата любима — каза тя дръзко.
Робърт се поколеба и я погледна сериозно.
— Не превишавайте правата си, мистрес Нолис — каза той тихо. — Вие сте пленителна, разбира се, и баща ви е влиятелен човек, а майка ви — любимка на кралицата, но дори те не могат да ви спасят, ако се открие, че разпространявате скандални клюки.
Тя се поколеба, с напиращ на езика й дързък отговор, но после, пред строгия му поглед и твърдото му изражение, тъмните й очи се сведоха към носовете на ботушите му.
— Съжалявам, сър Робърт, само се шегувах.
— Много добре — каза той и се отдръпна от нея, обзет от нелепото чувство, че макар тя да беше сгрешила, и да се бе извинила, той се беше държал като надут досадник.
Елизабет, в прозоречната ниша, разговаряше приглушено със Сесил и беше толкова погълната от този разговор, че не се оглеждаше из стаята в търсене на Робърт.
— И той замина безпрепятствено?
— Замина, а с него — и вашето съгласие.
— Но нищо писмено.
— Ваша светлост, не можете и да помислите да се отречете от думата си. Казахте, че ако той се опита да завладее шотландския трон и успее, ще се омъжите за него.
— Знам, че го направих — каза тя хладно. — Но ако той загине при този опит, не искам писмо в такъв смисъл да бъде намерено у него.
„Е“, помисли си Сесил, „моята мечта, че тя ще бъде така запленена от него, като е такъв хубавец, може да бъде забравена, щом може да си го представи как умира в защита на нейната кауза, и всичко, което я тревожи, е че той ще носи уличаващи книжа“…
— Нямаше нищо писмено, но вие дадохте думата си, той даде своята, а аз дадох моята — напомни й Сесил. — Обещали сте му да се омъжите за него, ако той отвоюва Шотландия от французите.
— О, да — каза тя, като отвори тъмните си очи много широко. — Да, наистина.
Тя се канеше да се отдръпне от него, но той не отстъпваше.
— Има още нещо, Ваша светлост.
Тя се поколеба.
— Да?
— Имам сведения, че е възможно да посегнат на живота ви.
Тя веднага застана нащрек. Видя как лицето й се изопна от страх.
— Нов заговор? Още един?
— Боя се, че е така.
— Хората на папата?
— Този път не.
Тя треперливо си пое дъх.