— Още колко хора ще тръгнат срещу мен? Това е по-лошо, отколкото беше за Мери, а нея я мразеха всички.
Той не можеше да каже нищо: беше вярно. Мери беше мразена, но никой монарх не беше получавал повече заплахи от сегашната кралица. Цялата мощ на Елизабет се криеше в нейната личност, и твърде много хора смятаха, че ако тя умре, в страната ще се възстановят предишните порядки.
Тя се обърна отново към него:
— Във всеки случай, вие сте заловили мъжете, които са го планирали?
— Имам само доносник. Надявам се, че той ще ми съобщи за по-нататъшното развитие. Но донасям това до вниманието ви на този етап, защото не само вие бяхте заплашена от този заговор.
Тя се обърна, обзета от любопитство:
— Кой друг?
— Сър Робърт Дъдли.
Лицето й пребледня.
— Спирит, не!
„Мили боже, толкова много ли го обича?“, възкликна мислено Сесил. „Приема една заплаха срещу себе си като повод за известна тревога, но когато назовавам него като жертва, по всичко личи, че изпада в смъртен ужас“…
— Всъщност, да. Съжалявам.
Очите на Елизабет бяха широко отворени:
— Спирит, кой би му сторил зло?
Сесил почти чуваше как мислите му се наместват с щракане, докато в ума му се оформяше стратегия:
— Мога ли да ви кажа нещо?
— Елате с мен — каза тя бързо, и сложи длан върху ръката му. — Отведете ме от всички тях.
През кадифето на прорязания си ръкав той почувства топлината на дланта й. „Поти се от страх за него“, помисли си. „Това стигна по-далече, отколкото си мислех, стигна до самото безумие на забранената любов“…
Потупа ръката й, като се опитваше да се овладее и да скрие мислите, които бушуваха като вихър в главата му. Придворните се разделиха пред Сесил и кралицата, той зърна Франсис Нолис със съпругата си, докато дъщеря му скромно разговаряше с младия Уолтър Деверьо, Мери Сидни, братята Бейкън, които разговаряха с чичото на кралицата, херцог Норфолк, няколко мъже от свитата на испанския посланик, дузина зяпачи, двама търговци от Лондон с техните поръчители — нищо извън обичайното, нито едно непознато лице, никаква опасност тук.
Стигнаха до относително усамотената галерия и се отдалечиха от останалите, така че никой да не може да види мрачното страдание, изписано върху лицето й.
— Сесил, кой би могъл да си помисли да му стори зло?
— Ваша светлост, има толкова много хора — каза й той внимателно. — Той никога ли не ви е казвал, че има врагове?
— Веднъж — каза тя. — Веднъж ми каза, че е заобиколен с врагове. Помислих си… помислих си, че има предвид съперници.
— Той не познава и половината от тях — каза Сесил мрачно. — Католиците го обвиняват за промените в църквата. Испанците мислят, че го обичате, и че ако той е мъртъв, ще се омъжите за техния кандидат. Французите го мразят, тъй като той се би на страната на Филип при Сен Кентен, Камарата на общините на Англия го обвинява, че ви отклонява от вашите задължения като кралица, а всички лордове в страната, от Аръндел до Норфолк, са готови да платят, за да го видят мъртъв, защото му завиждат за любовта ви, или го обвиняват за ужасния скандал, който той предизвика около вас.
— Не може да е толкова лошо.
— Той е най-мразеният човек в Англия, и колкото повече ви виждат под негово влияние, толкова по-голяма е опасността за вас. Прекарвам цели дни и нощи в проследяване на заговори срещу вас, но той… — Сесил млъкна насред изречението и печално поклати глава: — Не знам как да го опазя.
Елизабет беше бяла като надиплената си яка — пръстите й подръпваха ръкава му.
— Трябва да се погрижим за охраната му, Спирит. Трябва да го обградим със стражи, трябва да откриете кои са хората, които искат да го наранят, и да ги арестувате, да ги подложите на изтезания, да откриете с кого са в съюз. Не трябва да се спирате пред нищо, трябва да отведете тези заговорници в Тауър и да ги измъчвате, докато ни кажат…
— Собствения ви чичо? — възкликна той. — Половината лордове на Англия? Дъдли е мразен от всички, ваша светлост. Само вие и още половин дузина хора го търпите.
— Той е обичан — прошепна тя.
— Само от сродниците си, и от онези, на които плаща — каза той надменно.
— Нима и вие? — каза тя, като обърна тъмните си очи към него. — Нали не го мразите, Спирит? Трябва да останете негов приятел, та макар и само заради мен. Знаете какво е той за мен, каква радост носи в живота ми. Той трябва да има вашето приятелство. Ако ме обичате, трябва да обичате и него.