— О, аз оставам негов приятел — каза той внимателно. — „Защото не съм такъв глупак, че да оставя вас или него да мислите другояче“.
Тя изпусна разтърсваща въздишка.
— О, господи, трябва да го опазим. Не бих могла да живея, ако… Спирит, трябва да го пазите. Как можем да му осигурим безопасност?
— Само като покажем, че се ползва с по-малко благоволение от ваша страна — отвърна Сесил. — „Внимателно“, помисли си предупредително той. „Внимателно и спокойно сега“. — Не можете да се омъжите за него, принцесо, той е женен, а съпругата му е добродетелна, приятна жена, хубава и с благ нрав. Той никога не може да ви бъде повече от приятел. Ако искате да спасите живота му, трябва да го оставите да си отиде. Той трябва да бъде ваш скъп придворен и началник на вашата конница, но нищо повече.
Тя изглеждаше много измъчена.
— Да го оставя да си отиде?
— Изпратете го у дома, при съпругата му, това ще накара клюките да затихнат. Съсредоточете ума си върху Шотландия и работата, която трябва да свършим за страната. Танцувайте с други мъже, освободете се от него.
— Да се освободя от него? — повтори тя като дете.
Против волята си, Сесил беше трогнат от болката в изражението й.
— Принцесо, това не може да доведе доникъде — каза й той тихо. — Той е женен, не може да зареже съпругата си по никаква причина. Не можете да издадете разрешение за развод, за да удовлетворите собствената си похот. Той никога не може да се ожени за вас. Може и да го обичате, но това винаги ще бъде безчестна и непочтена любов. Не можете да бъдете съпруг и съпруга, не може да бъдете любовници, не бива дори да ви виждат, че го желаете. Ако срещу вас се кажат още скандални неща, това може да ви струва трона; би могло да ви струва дори и живота.
— Животът ми виси на косъм, откакто съм се родила! — Тя се наежи.
— Може да струва неговия живот — бързо смени тактиката Сесил. — Фактът, че проявявате благоволение към него, така открито и така щедро, ще бъде неговата смъртна присъда.
— Вие ще го защитите — каза тя упорито.
— Не мога да го защитя от приятелите и роднините ви — отвърна спокойно Сесил. — Само вие можете да направите това. Сега ви казах как. Знаете какво трябва да правите.
Елизабет сграбчи ръката му.
— Не мога да го оставя да си отиде — каза му тя с тих стон. — Той е единственият… той е единствената ми любов… не мога да го изпратя у дома при съпругата му. Трябва да имате каменно сърце, за да предлагате това. Не мога да го оставя да си отиде.
— Тогава ще подпишете смъртната му присъда — каза той сурово.
Той почувства как тялото й се разтърси от дълбока тръпка.
— Не съм добре — каза тя тихо. — Доведете Кат.
Той я отведе до края на галерията и изпрати един паж да изтича до покоите на кралицата да доведе Кат Ашли. Тя дойде и хвърли един поглед към бледата Елизабет, и друг — към мрачното лице на Сесил.
— Какво става?
— О, Кат — прошепна Елизабет. — Най-лошото, най-лошото.
Кат Ашли пристъпи напред да я защити от погледите на придворните, и бързо я отведе в покоите й. Придворните загледаха любопитно Сесил, който любезно се усмихна на всички.
Валеше. Сивите капки се стичаха като поток сълзи надолу по стъклата на прозорците с оловни рамки на замъка Уиндзор. Елизабет беше изпратила да повикат Робърт и бе наредила на дамите си да насядат около огъня, докато двамата си говореха на пейката в прозоречната ниша. Когато Робърт влезе в стаята сред вихър от тъмночервено кадифе, кралицата беше сама на пейката в прозоречната ниша, като самотно момиче без приятели.
Той веднага се приближи, поклони се и прошепна:
— Любов моя?
Лицето й беше бяло, а клепачите й — зачервени и възпалени от плач.
— О, Робърт.
Той бързо пристъпи към нея, а после се спря, спомнил си, че не трябва да я сграбчва в прегръдките си пред хора.
— Какво става? — запита настойчиво той. — Придворните смятат, че си се разболяла. Отчаяно исках да те видя. Какво става? Какво ти каза Сесил тази сутрин?
Тя обърна глава към прозореца и докосна с връхчето на пръста си студеното зелено стъкло.
— Предупреди ме — каза тихо.
— За какво?
— Нов заговор, срещу живота ми.
Ръката на Робърт инстинктивно посегна към мястото, където трябваше да е мечът му, но никой мъж не влизаше въоръжен в покоите на кралицата.