— Може и да я оскърбявам, но вие я съсипахте — отвърна му гневно Норфолк.
— Защото някакъв ерцхерцог не желае да пристигне да я ухажва? — запита Дъдли. — Вие не сте нито неин истински приятел, нито истински англичанин, ако смятате, че е редно тя да се омъжи за чужденец. Защо трябва да имаме още един чуждестранен принц на английския трон? Каква полза ни донесе Филип Испански?
— Защото тя трябва да се омъжи — каза Норфолк, разгорещен до ярост. — И то за човек с кралска кръв, във всеки случай — за по-достоен мъж, отколкото за такова псе като вас.
— Господа… — Хладните нотки в гласа на сър Франсис Нолис ги накараха да се обърнат. — Господа благородници. Кралицата гледа към вас, нарушавате приятната хармония на празненството.
— Кажете на него — каза Норфолк, като се промуши покрай Дъдли. — Не желая да слушам глупости, когато виждам, че моята братовчедка е съсипана, а страната затъва без съюзници.
Робърт го остави да си върви. Пряко волята си хвърли поглед към трона. Елизабет гледаше към него, посланикът си беше тръгнал, а в тревогата си какво ли говореше чичо й на мъжа, когото тя обичаше, тя не беше забелязала прощалния му поклон.
Писмото на шотландските протестанти, подобаващо изпоцапано от път и преписано, за да има автентичен вид, стигна до кралицата в края на ноември. Сесил й го донесе и го положи на писалището й, докато тя кръстосваше из стаята, неспособна да се съсредоточи върху нищо.
— Болна ли сте? — попита той, като гледаше бледата й кожа и безпокойството й.
— Нещастна — каза кратко Елизабет.
„Този проклетник Дъдли“, помисли си той, и премести писмото малко по-близо, та тя да го отвори.
Тя го прочете бавно.
— Това ви дава повод да изпратите армия в Шотландия — каза й Сесил. — Това е призив от обединените лордове на Шотландия за помощта ви при отхвърлянето на една узурпаторска власт: френската. Никой не може да каже, че нахлувате за свои собствени цели. Никой не може да каже, че отхвърляте една законна кралица. Това е вашата покана от законно утвърдените лордове, които излагат основателните си оплаквания. Можете да се съгласите.
— Не — каза тя нервно. — Още не.
— Изпратихме пари — започна да изброява Сесил. — Изпратихме наблюдатели. Знаем, че шотландските лордове ще се бият достойно. Знаем дори, че могат да победят Мари дьо Гиз — отблъснаха я обратно чак до самия бряг на морето при Лийт. Знаем, че французите ще дойдат, но те още не са потеглили, чакат времето да се промени. Само вятърът стои между нас и инвазията. Единствено и само въздухът стои между нас и катастрофата. Знаем, че това е подходящият момент за нас. Трябва да се възползваме от него.
Тя се надигна от писалището си.
— Сесил, половината Частен съвет ме предупреждава, че със сигурност ще изгубим. Лорд Клинтън, върховният адмирал, казва, че не може да гарантира, че нашият флот може да удържи срещу една френска флотилия: те имат по-добри кораби и по-добри оръдия. Граф Пемброук, маркиз Уинчестър, ме съветва да не тръгвам срещу Шотландия, собственият ви зет, Никълъс Бейкън, казва, че рискът е твърде голям. Каспар фон Бройнер ме предупреждава тайно, че макар той и императорът да са мои приятели, са сигурни, че ще изгубим. Френският двор се смее на висок глас при мисълта, че се опитваме да поведем война срещу тях. Намират за смехотворна дори мисълта, че изобщо бихме мечтали за това. Всеки, когото попитам, ми казва, че със сигурност ще загубим.
— Със сигурност ще загубим, ако допуснем да стане твърде късно — каза Сесил. — Но мисля, че може да спечелим, ако изпратим армията си сега.
— Може би през пролетта — каза уклончиво тя.
— През пролетта френският флот ще бъде на котва в доковете на Лийт, а французите ще са настанили във всеки замък в Шотландия гарнизон, който да се сражава с нас. Със същия успех можете да им изпратите ключовете сега и да приключите с въпроса.
— Рисковано е, толкова е рисковано — каза нещастно Елизабет, като се обърна към прозореца, нервно разтривайки ноктите си.
— Зная това. Но трябва да го действате. Трябва да поемете риска, защото шансът да спечелим сега, е по-голям, отколкото ще имаме по-късно.
— Можем да изпратим още пари — каза тя нещастно. — Грешам може да заеме още пари от наше име. Но не се осмелявам да направя нещо повече.
— Посъветвайте се — настоя той. — Да видим какво има да каже Частният съвет.