Выбрать главу

Робърт изчака до след вечеря, когато лейди Робсарт ги остави сами, а Ейми се разположи срещу него от другата страна на малкото огнище.

— Съжалявам, че нямаме компания — отбеляза Ейми. — Сигурно е толкова скучно за теб, след двора. Бихме могли да поканим на гости семейство Ръшли, помниш ли ги? Ще дойдат утре, ако искаш да ги поканим.

— Ейми — каза той колебливо. — Трябва да те помоля за нещо.

Тя веднага вдигна глава, и му отправи сладка усмивка. Помисли си, че ще я помоли за прошка.

— Веднъж говорихме за развод — каза той тихо.

По лицето й премина сянка.

— Да — каза тя. — След онзи ден не съм имала и един щастлив миг. Не и до снощи.

Робърт направи гримаса.

— Съжалявам за това — каза той.

Тя го прекъсна.

— Знам — каза. — Знаех, че ще съжаляваш. И си мислех, че никога няма да мога да ти простя, но мога, Робърт, и ти прощавам. Станалото между нас е простено и забравено, и не е нужно да говорим за него никога повече.

„Сега е десет хиляди пъти по-трудно, защото бях похотлив глупак“, наруга се мислено Робърт. На глас каза:

— Ейми, ще ме помислиш за злодей, но не съм размислил.

Честните й, открити очи срещнаха неговите:

— Какво имаш предвид? — попита тя простичко.

— Трябва да те помоля за нещо — каза той. — Последния път, когато говорихме, ти възприемаше Елизабет като своя съперница, и аз разбирам чувствата ти. Но тя е кралица на Англия и ми оказа честта да ме обича.

Ейми се намръщи: не можеше да проумее какво искаше да я помоли той.

— Да, но ти каза, че си я оставил. А после дойде при мен… — тя млъкна насред изречението. — Струва ми се като истинско чудо, че дойде при мен, сякаш отново сме момче и момиче.

— Във война сме с Шотландия — продължи упорито Робърт. — В огромна опасност сме. Искам да й помогна, искам да спася страната си. Ейми, има вероятност французите да нахлуят в Англия.

Ейми кимна:

— Разбира се. Но…

— Да нахлуят — повтори той. — Да унищожат всички ни.

Тя кимна, но не можеше да я е грижа за французите, когато собственото й щастие се разстилаше пред нея.

— И затова искам да ме освободиш от брака ми с теб, за да мога да предложа себе си на кралицата като свободен мъж. Ерцхерцогът няма да й направи предложение за брак, а тя има нужда от съпруг. Искам да се оженя за нея.

Очите на Ейми се разшириха, сякаш не можеше да повярва на онова, което току-що беше чула. Той видя как ръката се стрелва към джоба й и забеляза как пръстите й се вкопчват в нещо, което беше там.

— Какво? — попита тя невярващо.

— Искам да ме освободиш от брака ми с теб. Трябва да се оженя за нея.

— Нима казваш, че искаш да се разведа с теб?

Той кимна.

— Да.

— Но миналата нощ…

— Миналата нощ беше грешка — каза той грубо и видя как руменината пламва в бузите й и сълзите изпълват очите й толкова бързо, сякаш й беше удрял плесници, докато й бяха запищели ушите.

— Грешка? — повтори тя.

— Не можах да ти устоя — каза той, като се опитваше да смекчи удара. — Трябваше да го направя. Обичам те, Ейми, винаги ще те обичам. Но съдбата, която ми беше предречена, се сбъдна. Джон Дий каза веднъж…

Тя поклати глава.

— Грешка? Да легнеш със собствената си съпруга? Нима не прошепна: „Обичам те?“ И това също ли беше грешка?

— Не съм казал това — отрече той бързо.

— Чух те да го казваш.

— Може да ти се струва, че си ме чула, но не съм го казал.

Тя стана от малкия си стол и се извърна от него към масата, която беше подредила за вечеря с такава радост. Сега всичко беше съсипано, останките от месото бяха дадени на слугите, отпадъците бяха хвърлени на прасетата.

— Веднъж ти ми разказа за сър Томас Грешам — каза тя без връзка с досегашния разговор. — Че според него най-лошото в сеченето на фалшиви монети било, че то принизява всичко, дори монетите с правилни пропорции на съдържание, и ги лишава от стойност.

— Да — каза той, без да разбира.

— Именно това направи тя — каза Ейми простичко. — Не съм изненадана, че една лира не струва една лира, че сме във война с Франция, че ерцхерцогът не желае да се ожени за нея. Тя принизи стойността на всичко, тя е фалшивата монета на кралството, и сведе всичко, дори почтената любов, дори един добър брак, започнат в любов, до стойността на фалшива монета.