— Ейми…
— Така че през нощта ти казваш: „Обичам те“, и всичко, което правиш, ми подсказва, че ме обичаш, а после през деня, още на следващия ден, ме молиш да те освободя.
— Ейми, моля те!
Тя спря веднага.
— Да, милорд?
— Каквото и да мислиш за нея, та е миропомазаната кралица на Англия, кралството е в опасност. Кралицата на Англия има нужда от мен и аз те моля да ме освободиш.
— Можеш да командваш армиите й — отбеляза тя.
Робърт кимна.
— Да, но има други, по-опитни войници.
— Можеш да я съветваш какво да прави, тя може да те назначи в Частния съвет.
— Аз вече я съветвам.
— Тогава какво повече можеш да направиш? И какво друго почтено желание може да имаш? — избухна тя.
Той стисна зъби.
— Искам да бъда до нея, ден и нощ. Искам да бъда неин съпруг и да съм с нея през цялото време. Искам да бъда заедно с нея на трона на Англия.
Напрегна се в очакване на сълзи и ярост, но за негова изненада тя го погледна със сухи очи и заговори много тихо:
— Робърт, знаеш ли, ако беше по силите ми, аз щях да ти дам дори и това. Обичам те толкова много и от толкова отдавна, че бих ти дала дори и това. Но то не е във властта ми. Нашият брак е Божие дело, ние застанахме заедно в църква и се заклехме, че няма да бъдем разделени. Не можем да бъдем разделени сега, само защото кралицата иска теб, и ти искаш нея.
— Други хора по света се развеждат! — възкликна той.
— Не зная как ще отговарят за това.
— Сам папата го позволява, казва, че няма да отговарят за това, не е грях.
— О, нима ще се обърнеш към папата? — запита тя с внезапен прилив на злоба. — Нима папата ще постанови, че нашият брак, нашият протестантски брак, е недействителен? Нима протестантската принцеса Елизабет отново ще превие коляно пред папата?
Той скочи от стола си и я погледна в лицето.
— Разбира се, че не!
— Тогава кой? — упорстваше тя. — Кентърбърийският архиепископ? Нейната пионка? Назначен въпреки собствените си опасения, единственият „пребоядисал се“ духовник в църквата, докато всичките й останали епископи са хвърлени в тъмница или са в изгнание, защото знаят, че тя няма право да застане начело на църквата?
— Не знам подробности — каза той навъсено. — Но с добра воля може да бъде направено.
— Сигурно ще го направи тя, нали? — предизвика го Ейми. — Двайсет и шест годишна жена, заслепена от собствената си похот, пожелала съпруга на друга жена и постановяваща, че нейното желание е Божия воля. Тя ще знае, че Бог иска този мъж да бъде свободен. — Тя си пое рязко дъх и нададе див, звънлив смях. — Това са глупости, съпруже. Ще станете за посмешище. Това е грях срещу Бога, грях срещу човека, и оскърбление към мен.
— Не е оскърбление. Ако баща ти беше жив…
Това беше най-лошото, което можеше да каже. Семейната гордост на Ейми избликна:
— Осмеляваш се да изричаш името му пред мен! Баща ми щеше да те нашиба с камшик дори само задето си помисляш подобно нещо. Щеше да те убие, задето ми казваш подобно нещо.
— Нямаше и с пръст да ме докосне! — заяви Робърт. — Нямаше да посмее.
— Той каза, че си надут самохвалко и че струвам колкото десет такива като теб — изсъска му тя. — И беше прав. Ти си надут самохвалко, а аз струвам колкото десетима като теб. И миналата нощ наистина каза, че ме обичаш: ти си лъжец.
Почти не я виждаше заради мъглата, която се надигна пред очите му заедно със заслепяващия гняв. Напрегнатият му глас излизаше накъсано, сякаш изтръгван насила от него:
— Ейми, никой мъж на света, оскърбил ме така, както го стори ти, не би оживял.
— Съпруже, кълна ти се, че хиляди ще те нарекат с по-лоши думи. Ще те наричат неин слуга, нейна играчка, дребен жребец от долно потекло, когото тя язди просто от похот.
— Ще ме нарекат крал на Англия! — изкрещя той.
Тя рязко се извъртя и го улови за яката на ленената риза, която му беше закърпила така внимателно, и в яростта си го разтърси.
— Никога! Ще трябва да ме убиеш, преди тя да може да те има.
Той отскубна ръцете й от врата си и грубо я отхвърли от себе си, обратно на стола.
— Ейми, никога няма да ти простя за това, ще ме превърнеш от свой съпруг и любим в твой враг.
Тя вдигна поглед към него, събра слюнка в устата си и го заплю. Изведнъж, заслепен от ярост, той се втурна към нея, но тя вдигна в миг малкото си краче и го ритна, принуждавайки го да отстъпи назад.