Тя повтори отговора, който даваше на всички, за да отхвърли ухажването на ерцхерцог Фердинанд.
— Той не е някой млад пастир, който може да дойде да ви ухажва, като пее и свири на гайда — изтъкна Сесил. — Не може да пропътува половин Европа, за да го огледате като теле за продан. Ако бракът бъде уреден, тогава той може да дойде на посещение и можете да се омъжите в края на посещението. Би могъл да дойде тази пролет и бихте могли да се ожените през есента.
Елизабет поклати глава, отстъпвайки на мига от заплахата за решително действие, само при споменаването на дата от календара.
— О, не толкова скоро, Спирит. Не ме притискайте.
Сесил взе ръката й.
— Нямам намерение — каза той сериозно. — Но това ви осигурява безопасност. Ако се сгодите за ерцхерцог от династията на Хабсбургите, тогава имате съюз за цял живот, и то нерушим.
— Казват, че Карл е много грозен и безумно отдаден на католицизма — напомни му тя.
— Казват — съгласи се той търпеливо. — Но този, чиято кандидатура обмисляме, е неговият брат Фердинанд. А казват, че той е красив и с умерени възгледи.
— И императорът ще подкрепи брака? И ще сключим договор за взаимна подкрепа, ако се омъжа за него?
— Граф Фериа ми даде да разбера, че Филип ще приеме това като взаимна гаранция за добра воля.
Тя изглеждаше впечатлена.
— Миналата седмица, когато ви посъветвах в полза на брака с Аран, казахте, че смятате този брак за по-добър — припомни й той. — Което е причината, поради която говоря за това сега.
— Тогава наистина мислех така — призна тя.
— Това ще отнеме на французите приятелството им с Испания, и ще насърчи папистите в собствената ни страна — добави той.
Тя кимна.
— Ще помисля за това.
Сесил въздъхна и долови развеселената коса усмивка на Катерина Нолис. Тя знаеше точно колко вбесяваща можеше да бъде Елизабет за съветниците си. Той отвърна на усмивката й. Внезапно от прага се разнесе вик и настоятелен говор, нещо се удари с трясък в затворената врата на приемната. Елизабет побеля като платно и понечи да се обърне, без да знае къде може да се скрие на безопасно място. Двамата тайни телохранители на Сесил пристъпиха бързо към нея: всички погледнаха към вратата. Сесил, чийто пулс блъскаше като чук, направи две крачки напред. „Мили боже, случи се. Дойдоха да я отведат“, помисли си той. „В собствения й дворец“…
Вратата се отвори бавно.
— Моля за извинение, Ваша светлост — каза пазачът. — Няма нищо. Някакъв пиян чирак. Просто се спъна и падна. Няма за какво да се тревожите.
Руменината нахлу отново в бузите на Елизабет и очите й се напълниха със сълзи. Тя се сви в прозоречната ниша, за да скрие уплахата си от придворните. Катерина Нолис пристъпи напред и обви с ръка кръста на братовчедка си.
— Много добре — каза Сесил на войника. Кимна на хората си да отстъпят отново назад до стените. Сред придворните се понесоха приглушени думи на загриженост и любопитство: само малцина от тях бяха видели страха, обзел внезапно Елизабет. Сесил зададе на висок глас някакъв въпрос на сър Никълъс Бейкън и се опита да запълни тишината с разговор. Хвърли поглед назад: Катерина говореше спокойно и тихо на кралицата, уверявайки я, че е в безопасност, че няма от какво да се бои. Елизабет успя да се усмихне, Катерина я потупа по ръката, и двете жени се обърнаха отново към придворните.
Елизабет хвърли поглед наоколо. Граф фон Хелфенщайн, австрийският посланик, представящ ерцхерцог Фердинанд, тъкмо влизаше в дългата галерия. Елизабет тръгна към него с протегнати ръце.
— А, господин графе — каза тя топло. — Тъкмо се оплаквах, че няма кой да ме развлича в този студен ден, и слава богу ето че се явявате вие, като лястовица през пролетта!
Той сведе глава над ръцете й и ги целуна.
— А сега — каза тя, като го притегли да върви редом с нея сред придворните, — трябва да ми разкажете за Виена и за модата, по която се обличат дамите. Как носят шапчиците си, и на какви дами се възхищава ерцхерцог Фердинанд?
Енергичността и твърдото решение на Ейми да посрещне съпруга си се изразиха в това, че опакова вещите и дрехите си, намери придружители и се сбогува с братовчедите си само за броени дни. Духът й не посърна от продължителното пътуване от Камбъруел до Абингдън, макар че прекараха на път три нощи, и то едната от тях — в много западнал хан, където за вечеря имаше само много рядък овнешки бульон, а за закуска — само каша. Понякога тя яздеше пред госпожа Одингсел, подкарвайки коня си в лек галоп по тучните ивици пролетна трева край пътя, а през останалото време оставяше ловния кон да се движи с равен, но бърз ход. В топлата, плодородна околност, където тревата се зеленееше, а полята започваха да се пълнят с паша и реколта, хората от ескорта считаха, че могат спокойно да изостанат зад двете жени: не съществуваше заплаха от страна на просяци или други пътници, пустият път се виеше през пуста равнина, която не беше белязана от живи плетове или ниви.