— Тя може да го отнеме — каза той хапливо. — Каквато си глупачка. Може да ти го отнеме още утре, ако иска. Тя е върховен управител на Англиканската църква. Може да ти отнеме брака, ако го иска, и по-достойни жени от теб са получавали развод за по-дребни неща от тази… тази… мръсна съборетина, за която си мечтаеш.
Едрият му кон се изправи на задни крака, Ейми се сниши и се отдръпна, и сър Робърт отпусна юздите на коня, който разрови земята с големите си копита, отдалечавайки се с тътен по пътеката, оставяйки след себе си внезапно мълчание.
Когато се прибраха вкъщи, в двора на конюшнята един мъж чакаше Робърт Дъдли.
— Спешно съобщение — каза той на Уилям Хайд. — Може ли да пратите един коняр да ме упъти къде мога да го намеря?
Ъгловатото лице на Уилям Хайд се набразди от тревога.
— Не знам къде може да е — каза той. — Излезе на езда. Искате ли да влезете в къщата и да изпиете чаша ейл, докато чакате?
— Ще го последвам — каза мъжът. — Негова светлост обича да му доставят съобщенията веднага.
— Не знам в коя посока е поел — каза внимателно Уилям. — По-добре да влезете вътре да го почакате.
Мъжът поклати глава:
— Ще ви бъда признателен, ако ми изнесете едно питие, но ще го чакам тук.
Той седна на стъпалото за възсядане на конете и не помръдна, докато слънцето се спусна по-ниско в небето, докато най-после чу тропот на копита, и Робърт се зададе по пътеката и влезе в двора на конюшнята, и метна поводите на уморения си кон на един чакащ коняр.
— Блаунт?
— Сър Робърт.
Робърт го дръпна настрани, напълно забравил гнева си към Ейми.
— Сигурно е важно?
— Сър Уилям Пикъринг отново е в Англия.
— Пикъринг? Някогашният обожател на кралицата?
— Не беше сигурен дали ще бъде добре приет, не беше сигурен колко дълготрайна ще е паметта й. Имаше слухове, че е служил на сестра й. Не знаеше какво може да е чула.
— Сигурно е чула всичко — каза мрачно Дъдли. — Можете да се доверите на Сесил и на мен за това. Както и да е, добре ли го посрещна тя?
— Прие го насаме.
— Какво? Лична аудиенция? Срещнала се е с него насаме? Мили боже, оказана му е голяма чест.
— Не, искам да кажа, наистина насаме. Напълно насаме. През целия следобед, в продължение на пет часа, се беше заключила с него.
— В присъствието на дамите си — изтъкна Робърт.
Шпионинът поклати глава.
— Напълно сами, сър. Само двамата. Пет часа зад затворена врата, преди да излязат.
Робърт беше зашеметен при мисълта за такава привилегия, каквато самият той никога не бе имал.
— Сесил е позволил това? — запита той невярващо.
Томас Блаунт сви рамене:
— Не знам, сър. Трябва да го е направил, защото на другия ден тя отново прие сър Уилям.
— Насаме?
— Цял следобед. От пладне, докато стана време за вечеря. Обзалагат се на вероятността той да й стане съпруг. Той е фаворитът, затъмни ерцхерцога. Казват, че вече са се оженили и са споделили легло тайно, насаме, остава само бракът да бъде официално обявен.
Робърт възкликна и рязко му обърна гръб, а после пак се извърна към Блаунт.
— И какво прави той сега? В двора ли ще остане?
— Той е фаворитът. Тя му даде покои близо до своите в двореца Гринич.
— Колко близо?
— Казват, че имало проход, по който той можел да стигне до нея по всяко време на нощта или деня. Достатъчно е само тя да отключи вратата, и той може да влезе в спалнята й.
Изведнъж Робърт замлъкна и се успокои. Хвърли поглед към коня си, който конярят разхождаше бавно нагоре-надолу из двора, забелязвайки потта по шията му и пяната на устата му, сякаш обмисляше да потегли веднага.
— Не — каза той тихо на себе си. — По-добре утре, отпочинал и с бистър ум. С отпочинал кон. Някакви други новини?
— Протестантите се бунтуват срещу регентката французойка в Шотландия, и тя събира войници, като настоява за още войски от Франция.
— Знаех това, преди да тръгна от двора — каза Робърт. — Сесил убеждава ли кралицата да изпрати подкрепа?
— Все още — каза мъжът. — Но тя не казва нито да, нито не.
— Твърде заета е с Пикъринг, предполагам — каза кисело Робърт, и се обърна да влезе в къщата. — Можете да изчакате тук и да се върнете с мен утре — каза той кратко. — Очевидно не мога да рискувам да отсъствам дори за миг. Тръгваме за Гринич на разсъмване. Кажи на хората ми, че тръгваме призори, и че ще яздим усилено.