Чудовищността на казаното я потресе. Тя млъкна и вдигна просълзеното си лице от рамото му.
— О, господи! — изрече тя накъсано.
Със спокойно, любящо изражение, той срещна очите й, и й се усмихна:
— Никой няма да си помисли нищо за вас, защото никой няма да узнае — каза той меко. — Това остава между нас двамата и никой друг никога няма да узнае.
Тя задуши едно напиращо ридание и кимна.
— И никой, дори да узнае, не би могъл да ви вини, задето се страхувате, ако някой мъж ви преследва. Знаете опасността, в която се намирате, всеки ден. Всяка жена би се страхувала, а вие сте както жена, при това красива жена, така и кралица.
Инстинктивно, тя нави около пръста си тънък кичур коса и го втъкна зад ухото си.
— Трябваше да се обърна към него и да поискам обяснение.
Робърт поклати глава:
— Направихте точно каквото трябва. Може да е бил някой луд, може да е бил всякакъв. Най-разумното нещо беше да дойдете и да ме намерите, и е то че сте тук, в безопасност. В безопасност при мен.
Тя се сгуши малко по-близо до него, и той обви по-здраво ръцете си около нея.
— И никой не би могъл да се усъмни кой е баща ви — изрече той в червените й коси. — Вие сте Тюдор от умната си меднокоса главица чак до бързите малки крачета. Вие сте моята принцеса от династията на Тюдорите и винаги ще бъдете. Спомнете си, че познавах баща ви. Спомням си как имаше навика да ви гледа и да ви нарича своето най-добро момиче Беси. Бях там. Чувам гласа му сега. Той ви обичаше като своя истинска дъщеря и наследница, и знаеше, че сте негова, а сега сте моя.
Елизабет наклони глава назад към него: тъмните й очи бяха доверчиви, устата й започваше да се извива нагоре в усмивка.
— Ваша ли?
— Моя — каза той уверено, устните му покриха нейните и той я целуна пламенно.
Тя не се възпротиви дори за миг. Ужасът, който бе преживяла, а след това — усещането за безопасност с него, бяха силни като любовна магия. Той усети мириса на пот в косите й и новия аромат на възбудата й, и плъзна устни надолу към шията й, до деколтето, където гърдите й изопваха украсения й с дантели корсаж, докато тя се задъхваше леко. Той потърка лице в шията й, тя почувства грубата му брадичка и нетърпеливия допир на езика му, и едновременно се засмя и затаи дъх.
После ръцете му се заровиха в косата й, като измъкнаха иглите, уловиха цяла шепа от прекрасните, спускащи се като водопад кичури, и дръпнаха главата й назад, така че той да може да докосне отново устата й, и този път той почувства вкуса на собствената й пот, солен върху устните му. Той я хапеше, ближеше, изпълваше я с топлината на желанието си и със самия си вкус, докато устата му се наливаше със слюнка, сякаш тя беше вкусно ястие, което беше готов да погълне лакомо.
Надигна се от стола си с нея в обятията си, а тя се вкопчи във врата му, докато той помете със замах свитъка от масата и я положи отгоре, а после се покатери върху нея, като жребец, който покрива кобила. Бедрото му напираше между краката й, докато ръцете му издърпваха роклята й нагоре, така че да може да я докосне, и Елизабет се разтопи под неговите милувки, притегли го по-близо до себе си, отвори уста за целувките му, ненаситно жадуваща да го усети как я докосва навсякъде.
— Роклята ми! — извика тя, обхваната от чувство на безсилие.
— Седни — нареди той. Тя се подчини и се обърна, за да може той да стигне до връзките на пристегнатия корсаж. Той започна да се бори със златистите дантели, а после го изхлузи от нея и го хвърли настрани. Със стон на неудържимо желание зарови ръце, а после и лицето си, в ленената й долна риза, за да почувства топлия й корем през тънкия плат, и заоблените твърди извивки на гърдите й.
Захвърли собствения си жакет, смъкна рязко ризата си и отново се притисна върху нея, с гърди, опрени в лицето й, сякаш искаше да я задуши с тялото си, и почувства как острите й дребни зъби докосват зърното на гърдите му, докато влажният й език обхождаше космите на гърдите му и тя потриваше лице в него като разгонена котка.
Пръстите му неумело задърпаха връзките на полата й, а после, изгубвайки търпение, той хвана връзките, разкъса ги с едно бързо дръпване и смъкна полата надолу от кръста й, така че да може да сложи ръка върху нея.
При първото му докосване тя изстена и изви гръб, притискайки се към дланта му. Робърт се дръпна назад, развърза връзките на бричовете си, смъкна ги, и чу ахването й, когато тя видя силата и мощта му, а после — нейната въздишка на копнеж, когато се приближи към нея.