— Знаете, че сега е забранено — каза той тихо. — Мога да изслушам изповедта ви, но трябва да се моля на английски.
— Не мога да се почувствам свободна от греха си, ако не присъствам на литургия според старите ритуали — каза Ейми.
Той я потупа по ръката.
— Дъще, истински ли чувстваш това в сърцето си?
— Истински, отче — изключително много се нуждая от благоволение и милост.
— Ела в църквата в сряда вечер, в пет часа — каза й той. — Но не казвай на никой друг. Просто кажи, че идваш да се молиш сама. Внимавай да не ни издадеш случайно. Сега това е въпрос на живот и смърт, лейди Дъдли, дори съпругът ви не трябва да знае.
— Именно за неговия грях трябва да поискам опрощение — каза тя бавно. — Както и за своя собствен в това, че предадох доверието му.
Той се сепна, когато видя болката в лицето на младата жена.
— Ах, лейди Дъдли, не е възможно да сте предали доверието му — възкликна той, говорейки повече като мъж, отколкото като свещеник, подтикнат от жалост.
— Трябва да съм го сторила — каза тя тъжно. — И то много пъти. Защото той си отиде от мен, отче, и аз не знам как да живея без него. Само Бог може да го изцели, само Бог може да изцели мен, само Бог може да ни върне един на друг, ако той може да ми прости за моите грешки като съпруга.
Свещеникът се поклони и целуна ръката й, обзет от желание да можеше да направи повече. Огледа се. Госпожа Одингсел беше наблизо: тя дойде и хвана Ейми под ръка.
— Да си отидем пеш вкъщи сега — каза тя бодро. — По-късно ще е твърде горещо, за да излезем.
Беше петнайсети юли, денят на турнира, и придворните дами на Елизабет можеха да мислят само за дрехите, които щяха да облекат, приготовленията за дуелите, за розите, които щяха да носят, песните, които щяха да пеят, танците, които щяха да танцуват, сърцата, които щяха да разбият. Единственото, за което Сесил можеше да мисли, беше последното писмо, което беше получил от намиращия се в Париж Трокмортън:
„9-ти юли
Той отпада бързо. Очаквам всеки момент да науча за смъртта му. Ще ви пратя вест в мига, в който науча. Франсоа II ще бъде крал на Франция, и е сигурно, че Мери ще носи титлата «Кралица на Франция, Шотландия и Англия» — моят служител е видял съобщението, което писарите изготвят. С богатството на Франция и с изкусното предводителство на фамилията Гиз, с Шотландия в ролята на техен троянски кон, те ще бъдат неудържими. Бог да е на помощ на Англия, и Бог да е на помощ и на теб, стари приятелю. Мисля, че ти ще си последният държавен секретар на Англия и всичките ни надежди ще бъдат сринати.“
Сесил преведе кодираното писмо, и в продължение на няколко минути остана да седи с него, потънал в размисъл. После занесе целия препис на кралицата, в личния й кабинет. Тя се смееше заедно с дамите си, докато подготвяха костюмите си: Летиша Нолис, в девствено бяло, поръбено с цвета на най-тъмночервените рози, вплиташе рози в малък венец, който кралицата щеше да носи вместо корона. Сесил си помисли, че новината, съдържаща се в писмото, което носеше, бе като лятна буря, която може да забушува изневиделица, да смъкне венчелистчетата от розите и да унищожи цяла градина за един следобед.
Елизабет носеше рокля с цвят на розова роза, с бели копринени украси на ръкавите, поръбена със сребърна дантела, и бяло украшение за глава, поръбено с дребни розови и бели бисери, във великолепен контраст с медночервените й коси.
Тя се усмихна сияйно на изненаданото лице на Сесил и се завъртя пред него.
— Как изглеждам?
„Като булка“, помисли си Сесил в ужас.
— Като красавица — каза той бързо. — Лятна кралица.
Тя разстла полите си и му направи реверанс.
— А кой е вашият фаворит за турнира?
— Не знам — каза Сесил разсеяно. — Ваша светлост, зная, че това е ден за удоволствия, но трябва да говоря с вас: простете ми, но трябва да говоря с вас спешно.
За миг тя се нацупи, а когато видя, че лицето му остана сериозно, каза:
— О, много добре, но не за дълго, Спирит, защото те не могат да започнат без мен; а сър Ро… а ездачите няма да искат да чакат в тежките си доспехи.
— Виж ти, че кой ли е сър Ро…? — запита игриво Летиша, а кралицата се изкикоти и се изчерви.
Сесил не обърна внимание на младата жена, а вместо това дръпна кралицата в прозоречната ниша и й даде писмото.
— От Трокмортън е — каза простичко. — Предупреждава ни да очакваме смъртта на френския крал. Ваша светлост, в мига, в който той умре, ние изпадаме в смъртна опасност. Сега би трябвало да се въоръжаваме. Сега би трябвало да сме готови. Трябваше вече да сме изпратили парична подкрепа на шотландските протестанти. Дайте ми разрешение да им изпратя пари сега, и да започна набирането на войници за английска армия.