— Вие винаги казвате, че нямаме средства — каза тя упорито.
Сесил внимаваше да не погледне към перлите на ушите й и дебелия перлен наниз на шията й.
— Кралице моя, намираме се в най-сериозна опасност — каза той.
Елизабет дръпна писмото от ръката му и го занесе до прозореца да го прочете.
— Кога получихте това? — попита тя, с изострящ се интерес.
— Точно днес. Дойде шифровано, току-що го преведох.
— Тя не може да се нарича „кралица на Англия“, съгласи се да се откаже от претенциите си в договора от Като Камбрези.
— Не, виждате, че не е. Тя не се е съгласила на нищо. Кралят бе онзи, който сключи това споразумение, а кралят, който подписа договора, умира. Сега нищо няма да спре амбицията й, новият крал и неговото семейство само ще я насърчават.
Елизабет изруга полугласно и се извърна от веселите придворни, така че никой да не може да види как потъмня лицето й.
— Никога ли няма да бъда в безопасност? — запита тя с тих ожесточен глас. — След като се борих цял живот за този трон, трябва ли да продължа да се боря за него? Трябва ли вечно да се боя от ножа в сенките и от нашествието на моите врагове? Трябва ли да се страхувам от собствената си братовчедка? От собствената си сродница?
— Съжалявам — каза овладяно Сесил. — Но ще изгубите трона си, а навярно — и живота си, ако не се борите за него. Сега сте в по-голяма опасност, отколкото сте били някога.
Тя нададе лек дрезгав вик:
— Сесил, бях на косъм от обвинение в държавна измяна, бях заплашена от дръвника, а после започна да ме дебне смърт от ръцете на платени убийци. Как мога да бъда в по-голяма опасност?
— Защото сега сте изправена не само пред опасността от собствената си смърт, а и пред възможността да загубите наследството си, изправена сте пред края на Англия — каза той. — Чрез лекомислието си вашата сестра стана причина да загубим Кале. Ще изгубите ли вие нашата Англия?
Тя си пое рязко дъх.
— Разбирам — каза. — Виждам какво трябва да се направи. Може би ще трябва да се стигне до война. Ще говоря с вас по-късно, Спирит. Щом кралят умре и те разкрият картите си, трябва да сме готови за тях.
— Трябва — каза той, възхитен от решението й. — Това са думи на истински владетел.
— Но сър Робърт казва, че би трябвало да убедим шотландските протестантски лордове да се помирят със своята регентка, кралица Мари. Казва, че ако в Шотландия има мир, няма да има оправдание за французите да изпратят войници, и никаква причина те да нахлуят в Англия.
„О, наистина ли казва така?“, помисли си Сесил, не твърде признателен за нежелания съвет.
— Може и да е прав, ваша светлост, но ако греши, тогава се оказваме неподготвени за катастрофа. А по-стари и по-мъдри глави от сър Робърт смятат, че трябва да ударим шотландците сега, преди да подсилят войските си.
— Но той не може да замине — каза тя.
„Иска ми се да можех да го изпратя в самия пъкъл“ — мярна се светкавична мисъл в раздразнения ум на Сесил.
— Не, трябва да изпратим опитен и закален в битки командир — каза той. — Но първо трябва да изпратим на шотландските лордове пари, за да поддържат борбата срещу регентката, Мари дьо Гиз. И трябва да го направим веднага.
— Испания ще остане наш приятел — напомни му Елизабет.
— Значи мога да изпратя на протестантските лордове някакви средства? — Той я притисна с главния въпрос, единствения въпрос.
— Стига никой да не разбере, че са от мен — каза Елизабет. Обичайната й предпазливост беше над всичко, както винаги. — Изпратете им това, от което имат нужда, но не мога да позволя французите да ме обвинят, че въоръжавам бунт срещу една кралица. Недопустимо е да гледат на мен като на предателка.
Сесил се поклони:
— Ще бъде направено дискретно — обеща й той, като скри огромното си чувство на облекчение.
— И може да получим помощ от Испания — повтори Елизабет.
— Само ако вярват, че сериозно обмисляте кандидатурата на ерцхерцога.
— Обмислям я — каза тя натъртено. Сложи писмото обратно в ръката му. — А след тази новина обмислям кандидатурата му с най-нежна привързаност. Имайте ми доверие за това, Спирит. Не се шегувам. Знам, че ще трябва да се омъжа за него, ако се стигне до война.