Първата ми грешка бе, че съм сложил знака на Пфайзер на дъното на багажника. Брус ми обясни, че това е голям проблем. Не че не бях забелязал парчето тънка синя гума, приблизително 90 сантиметра широко и метър и петдесет дълго. Просто ми се струваше малко прекалено да покрия образците и материалите с огромния знак, крещящ Пфайзер всеки път, когато отворя багажника. Оказа се, че това не е вдъхновено от мания за величие.
От едната си страна знакът крещеше Пфайзер. От другата обаче викаше „Помощ!“ и трябваше да бъде оставен да виси от багажника при спешен случай. И не само това. Знакът бе предназначен да бъде разделителна линия на пода (образците и всичко останало се подреждаха отгоре), а около две стъпки дължина се оставяха незаети, за да може да бъде спуснат отгоре и да предпази дрехите на агента от намокряне или изцапване с кал при докосване на бронята. Резултатът от последното бяха огромни икономии от химическо чистене.
Брус ми обясни, че химикалките и самозалепващите се листчета, които бях скатал в дъното, бяха своеобразна валута, която можеше да ми купи достъп до безброй нива в лекарския кабинет. Химикалките имаха различна стойност: евтините тънкописци бяха по долар на бройка и биваха раздавани наред във всеки офис на всеки попаднал в полезрението служител; здравите, ярко оцветени химикалки бяха двайсетачките в света на търговския представител, които се раздаваха само на свръхбдителната охрана и резервираните медицински сестри по начина, по който в претъпкания ресторант при ръкостискане се дават бакшиши на салонния управител. И докато количеството на използваната в медицинските кабинети хартия може да накара дърветата да треперят от страх, самозалепващите листчета и бележниците се радваха на небивал интерес.
— Ще ги раздаваш при всяко посещение, така че трябва да бъдат отгоре и отпред, за да можеш да ги грабваш лесно.
Химикалките бяха подредени вертикално, за да се пести място, и бяха разделени според името на лекарството, отпечатано върху тях. По този начин всички рекламни материали бяха на едно място и се намаляваше шанса за суматоха.
— Золофт — тук, Дифлукан — там.
В специален ред в посока от предната част към дъното следваха най-често търсените мостри. Цитромакс се предлагаше в три различни форми, като сироп за деца с ушни инфекции, под формата на капсули за възрастни с бронхити и във вид на прахчета по 1 грам с еднократно дозиране за лечение на хламидии. Без да се замисля, бях подредил последните най-отгоре, а първите по-назад. Брус посочи, че това е безсмислено, защото болшинството от клиентите ни бяха педиатри и бе много по-вероятно да лекуват деца, които не могат да гълтат хапчета, отколкото възрастни, водещи безразборен полов живот и неизползващи презервативи. Проучванията, възхваляващи ефективността на нашите лекарства или изтъкващи недостатъците на конкурентните, бяха прибрани в папки, сложени в пластмасова щайга в центъра на багажника. Другите вещи често биваха оставяни в транспортните им кашони, на които откъсвахме горната част за по-лесен достъп.
Четирийсет и пет минути по-късно отново стоях с отворена уста, но този път от недоумение, колко много вещи, колко много повече вещи, бе успял Брус да смести вътре. (Аз бях нахвърлял няколко кашона на задната седалка.) Масивните пластмасови модели на дихателната система едва се виждаха.
Благодарен съм, че не бях единственият, за когото подреждането бе предизвикателство; неколцина приятели описаха подобни сцени по телефона. Няколко седмици по-късно неохотно щях да призная, че в системата за подреждане имаше смисъл. Както отбеляза Брус, когато подреди багажника си неправилно, търговският агент се обрича на напразно губене на време в търсене на вещи; време, което би позволило на някой конкурент първи да стигне до кабинета.