За щастие, на шефовете им отне известно време преди да осъзнаят, че трябва да забранят всички подобни мероприятия накуп или агентите все измисляха нови, които отново трябваше да бъдат забранявани. Първо приключи „Гледай филм и бягай“. После бе прекратено „Вземи коледно дръвче и бягай“. Все още не бяха премахнали „Вземи парче пица и бягай“, така че ние набързо го планирахме, преди и то да бъде обявено за незаконно.
Както сполучливото му име подсказваше, „Вземи парче пица и бягай“ ангажираше лекарите да се отбият покрай някоя пицария и да поръчат пици за вечерята на семействата си. Докато изчакваха обичайните петнайсет-двайсет минути да ги приготвят, четири-пет агенти щяха да им разясняват всичко за продуктите на Пфайзер.
Когато сестрата ми каза, че мога да получа подписа на доктор Джоунс за мострите по време на „Вземи парче пица и бягай“, взех отговорното решение да заобиколя правилата и да оставя мостри от Дифлукан. При пристигането си в пицарията, гинекологът веднага каза:
— Ей, момичетата мислят, че си страхотен. Казаха ми, че веднага трябва да подпиша нещо.
Докато доктор Джоунс подписваше най-горния формуляр от папката ми, се приближи втори доктор, тупна ме по рамото и също се подписа. Тук ставаше нещо, но не знаех какво. Когато трети лекар сляпо последва втория вече знаех със сигурност, че нещо става. Накрая, когато един лекар, който никога не бе смятал, че си струва да ми отдели от времето си, се приближи и каза „Къде да подпиша?“, дори и аз надуших възможността. Когато си тръгвахме имах дванайсет подписа, а до средата на вечерта д-р Джоунс все още не се беше развихрил да я подписва. Когато осъзна какво бях постигнал, един от колегите ми се обърна към мен и каза:
— Господине, вие сте гений!
Не го поправих.
Докато шофирах към вкъщи, разсъждавах как да разпространя тази измама и по време на вечерните ни мероприятия, които се провеждаха доста по-често в сравнение с „Вземи парче пица и бягай“. Основният проблем беше простичкият факт, че не раздавах мострите; просто събирах подписи за бъдеща употреба. Рисковано беше лекарите да подписват формуляри, без да са получили мострите си същия ден.
Когато осъзнах, че нямаше да мога винаги да разчитам лекарите да действат като овце, реших, че трябваше да измисля някаква основателна причина те да подписват формуляра докато сме в ресторанта, без да са получили мострите. Сам не измислих нищо.
Докато се мотаехме из уединения салон на един ресторант, където имахме вечерна програма, обсъждахме начини да направим вечерта по-забавна. Сродна душа предложи да разиграем на томбола една-две бутилки вино. Разбира се, по дяволите! Някой друг предложи след като изтеглим от шапката името на лекаря победител, да го накараме да отговаря на въпроси от нашата лекция. Ей, това е добра идея. Една дистрибуторка предложи така да манипулираме томболата, че да я спечелят докторите, с които имаме най-голяма нужда да подобрим връзката си. Незабавно повишете тази жена! Някой отбеляза, че ни трябва нещо, на което да напишем имената на лекарите. Не беше проблем, в дистрибуторските ни коли на паркинга имаше приблизително 40 000 бележника, щамповани с имената на лекарствата. Трябваше да реагирам бързо.