За жалост, лекарките по света не подражаваха на поведението на колегите си мъже по отношение на дистрибуторите от противоположния пол. Като изключим, че се опитваха да ме запознават с приятелките си, съвсем малко жени ми отделяха повече време, за да им разкажа за продуктите си, в сравнение с времето, което биха отделили на някоя дистрибуторка. Жените сякаш се страхуваха да не изглеждат като попаднали под влиянието на търговските агенти и резултатът беше, че поддържаха по-голяма професионална дистанция. Това бе обезсърчаващо, тъй като имах нужда от известно съдействие, за да неутрализирам влиянието на дистрибуторките. Разбира се, да се окажеш в центъра на флирта в някой изцяло женски лекарски кабинет също не си беше работа. При подобни условия се случваха шантави неща.
Стана ми навик да изпращам по дузина червени рози на „любимите си момичета“ за деня на Св. Валентин. Цветарката винаги ме гледаше подозрително, докато попълвах седемте еднакви картички за седемте различни адреса. За деня на Св. Валентин обичах да организирам и обяд за хората от любимия ми кабинет — групичка от трима специалисти и шест души персонал, всичките жени. Към края на обяда темата на разговора се прехвърли от моя любовен живот към този на единствената неомъжена лекарка. След като си взе ребърца, тя ми зададе въпрос:
— Джейми, какво би предпочел един мъж за деня на Св. Валентин: бонбони или дрехи?
Докато дъвчех, прехвърлих вариантите си: можех да играя на сигурно, като избера дрехите, или пък да рискувам кариерата си, като кажа истината. Всичките девет жени съсредоточено ме гледаха.
— Талони за свирки.
Докато необвързаната лекарка мълчаливо ставаше по-червена от пуловера, който носеше по случай 14 февруари, в стаята избухна глъч.
— Знаех си!
— Само за това мислят!
— Би трябвало да ни се отблагодаряват от време на време!
Рецепционистката многозначително кимна.
— Не съм изненадана. Пийт винаги ме моли да гълтам — каза тя с изражение, показващо липсата й на ентусиазъм за такова действие — а аз отговарям с „Би ли ти харесало, ако изсекна носа си в устата ти“.
Нещата леко бяха излезли от контрол.
Отпуснах се на стола си, докато те глуповато се смееха. Без съмнение, се смееха и на факта, че на следващия ден щях да бъда уволнен, а вероятно — и още същия ден. Как щях да обясня на майка си, че от Пфайзер са прекратили договора на големия й син, след като е инструктирал няколко лекари от женски пол да снабдят възлюбените си с хартийки, които се разменят за орални удоволствия? Някакъв глас ме изтръгна от фаталистичното ми бълнуване, но нямах представа какво са ми казали или за какво са ме попитали. Осъзнавайки отсъстващото ми изражение, говорещият повтори въпроса.
— Колко купона би трябвало да получи? — сърдечно попита неомъжената лекарка.
— Моля? — от изненада гласът ми секна.
— Колко купона да му дам, три или двайсет?
Не можех да повярвам на късмета си. Жените пренебрегнаха зашеметеното ми мълчание и започнаха дискусия около кръглата маса какъв би трябвало да бъде оптималният брой на купоните за свирки. Спряха се на пет, но обсъждането все още не бе свършило.
— Какви права му дават тези купони? — поиска да научи една сестра в средата на двайсетте. — Имам предвид, нали няма да ми се налага да го правя всеки път, когато той поиска?
Окрилен, изоставих правилата за сключване на сделка, които никога дори не се бях опитвал да спазвам.
— Чуйте, дами, това е подарък и вие не можете да поставяте условия. Талоните са за свирки, когато той ги поиска. За някакъв период. Няма значение дали сте се върнали от работа вкъщи след отвратителен ден и това е последното, което ви се иска да правите; купоните се разменят, когато и да е където и да е.
Скоро след това обедната почивка свърши и лекарката, която щеше да прави подаръка ме увери, че ще се съобрази с предложението ми. Последвалите слухове свидетелстваха, че онзи Св. Валентин е бил най-хубавият в живота на нейния обожател. В началото на април Брус дойде с мен в деня след рождения ми ден. Отново. Незнайно как, бях забравил за разговора от 14 февруари и влязох в „изцяло женския“ кабинет готов да осъществя неповторимо посещение за продажби при една от лекарките (не неомъжената!), която винаги бе отзивчива. Деветте жени ни поздравиха с очаквателна усмивка и ми връчиха запечатан син плик с моето име, което ме подтикна да се обърна към Брус с наперен поглед. Колко други дистрибутори получаваха по кабинетите картички за рождения си ден? Отворих плика и оттам изпаднаха две цветни картончета. Брус, моят мениджър — мормон, се пресегна, взе едното и го прочете на глас.