— Благодаря.
Той млъква и мига като горско животно при вида на Астрид. Запознавам ги.
— Маркъс, това е Астрид. Астрид, това е Маркъс.
— Крикет ли играеш? — с лъчезарна усмивка пита тя.
— Понякога, с Джош… и с приятеля ми Макс. Е, и не само с него, а и с други хора…
Астрид продължава да сияе. Изпитвам съжаление към Маркъс, който нервно пристъпва от крак на крак, без да е в състояние да отмести поглед. Той е само на двайсет и две, Астрид, смили се!
— Брат ми играеше в „Канбера“. Каза, че било важно да поддържаш добре смазана бухалката си.
Адамовата му ябълка играе нагоре-надолу, докато Маркъс отстъпва назад от вратата. Астрид му маха с ръка и се приближава до прозореца да го гледа как върви из градината.
— Боже, колко е готин! — Тя се обръща и ме поглежда със скандализирано изражение. — Много си потайна, нали, Кейт?
Понечвам да възразя, но решавам, че не трябва да си правя труда. Харесва ми Астрид да си мисли, че това е възможно.
— Твоят тип ли е?
— Да, мамка му! Не съм виждала много англичани с такива рамене. — Тя набухва буйните си коси.
От хола се чува настойчивият глас на Пол.
— Виж, ако ще помогне, аз ще отида в дома на Мелъди — предлагам. — Няма проблем.
— Той е съвършен. — Астрид се обляга на плота. — Не се тревожи, аз ще отида.
— Но ти се чувстваш неудобно… — възразявам. — Сигурна съм, че си необходима в офиса. Утре ще бъде важен ден.
— Не. Това е моя работа. — Тя схваща бързо.
Кимам.
— Предполагам, че Сергей ще се справи с пресата и телевизионните компании. Те обикновено идват вкупом и тълпата ще бъде голяма.
— Аха. — Астрид вече внимава. Амбицията й се настройва за златна възможност. — Да, разбира се, че съм необходима в офиса. Ами, добре, ако нямаш нищо против.
— Няма проблем. Пол ще ми каже адреса. — Взимам чашата с виното си и се замислям за визитката на Мелъди, която скрих зад едни книги.
При споменаването на името на Пол Астрид се мръщи.
— Не, аз трябва да отида. Знам, че Лекс е извършил нещо ужасно, но е важно да останем професионалисти. Сега, след като Пол ми е шеф, длъжна съм да му помагам във всичко…
Тя вече мисли напред и планира как да се възползва, за да се издигне в кариерата си, и как детронирането на Лекс може да й помогне. Астрид е практична, както Лекс винаги е твърдял. Тя ще стигне далеч. Възхищавам й се, Астрид е типичен телевизионен служител, но… аз ще отида в дома на Мелъди.
— Астрид — прекъсвам я рязко и тя се стряска. — Искам да те питам нещо. — Скръствам ръце и придобивам вид на градоносен облак.
Големите й сини очи се втренчват в моите. Тя нервно навива на пръста си кичур от дългите си руси коси. Веждите й се повдигат в ужасено предчувствие от онова, което ще кажа. Чуди се каква ли недискретност съм разкрила и какво ли знам, а тя не. Изчаквам.
— Използваш ли гел за коса „Ози“?
Час по-късно й махам за довиждане, след като сме се прегърнали на стъпалата пред вратата. Обсъждахме косъмчета по пръстите на краката, най-добрите бои за коса, химични пилинги и мечтите й за телевизионна слава.
— Какво толкова си говорихте? — пита Пол, излизайки от спалнята.
— Неща, които не те интересуват.
Той поклаща глава.
— Имаш способността да говориш с всеки. Това е много недооценявано умение.
— Да — усмихвам се. — Кой се обади по телефона?
— Джон.
Виждам, че палтото ми е на перилата, спомням си нещо и започвам да ровя в джоба си за визитката на журналиста.
— Иска да му се обадиш.
Пол я пъха в най-близкия си джоб.
— Той и всички останали.
Той стои на стълбите и краката му са на нивото на главата ми. Изведнъж удря с юмрук стената, дръпва ръка и се втренчва в кокалчетата си.
— Мамка му! Боли! — Пол размахва ръка във въздуха и смуче кокалчето си. Изглежда изпълнен със съжаление към себе си.
— Сякаш чувам смеха на Лекс.
Той сяда на стълбите над мен.
— И през ум не ми е минавало колко много ще ми липсва смехът му.
Двамата седим мълчаливо и гледаме външната врата, сякаш очакваме, че някой ще влезе и ще ни спаси от самите нас. Мобилният ми телефон проблясва. Получила съм съобщение от Елоуид.
„Обади ми се“ — моли тя.
— Кейт, ела тук! Веднага! — вика Пол от хола.
Днес е работен ден. Аз съм облечена от седем часа и тормозя децата да се приготвят. Погрижвам се нищо да не изкара от релси внимателно съставените ми планове да отида навреме, във форма и пълна с идеи. Опитвам се да не мисля за репортерите на улицата и разкритията за Лекс, докато помагам на Ава да облече палтото си. Старая се да прогоня мрачните си мисли за съпруга си в най-отдалечените кътчета на съзнанието си.