— Идвам — измърморвам и пак проверявам чантата си за нещата, които ще ми трябват през предстоящите дълги часове.
В сутрешните новини показват Лекс пред полицейския участък. Репортерите се блъскат да заемат по-добра позиция. Той започва да говори:
— Разпитваха ме за убийството на Мелъди Греъм, но тази сутрин стоя тук като невинен човек. Познавате ме като Краля на риалити телевизия…
— Господи, той не е скромен дори в такъв момент!
— Тихо — сгълчава ме Пол.
— Не мога да седя със скръстени ръце, когато жена, която познавах и уважавах, умря по такъв трагичен и безсмислен начин. Затова давам на вас, зрителите, възможност да задържите убийството й в центъра на общественото внимание. Днес внасям половин милион лири в сметка на „Заложи честно“. Вие, зрителите, може да залагате дали съм убил Мелъди. Ако ме осъдят за това престъпление през следващите две години, ще изплатя двойно повече пари, отколкото сте заложили. Ще платя дори ако умра. Ако не ме осъдят през следващите две години, ще даря парите на благотворителното дружество „Подкрепа за жертвите“, което помага на хора, пострадали от насилие. — Лекс се разгорещява и тълпата слуша внимателно. — Намерете мен и условията в моя уебсайт leswoodisinnocent.com и в ЮТюб.
— Господ да го благослови, много е нахакан. — Пол клати глава и изважда телефона си.
— Сигурно му е много тежко — добавям. — Изглежда адски ядосан.
— Лекс чувства популярната култура, това е в кръвта му.
— Искам да открия убиеца на Мелъди Греъм — продължава Лекс. — Настоявам това да бъде сторено. Няма да намеря покой, докато не го заловят.
Втренчвам се в телевизора, докато репортерите се трупат около Лекс и го засипват с въпроси от всички страни.
— Разследването е в пълен хаос, а? — обръщам се към Пол. — Полицията няма заподозрян, нали?
Сякаш реагира на думите ми, някаква репортерка, отмята косата от лицето си и започва:
— Детективите в това разследване би трябвало да се чувстват неудобно тази сутрин, тъй като Лекс Уд, вторият заподозрян за убийството на Мелъди Греъм, беше освободен, без да му е предявено обвинение. Вчера Джери Бонакорси говори надълго и нашироко с полицията, но днес пак е свободен човек. Изглежда, липсата на веществени доказателства и ДНК спъва опитите да бъде доведен до бърз и задоволителен край този нашумял случай. — Тя се отказва от усилията да прибере косата си и сега стои почти обърната на една страна към камерата. — Засега полицията не знае защо е била убита Мелъди Греъм и кой я е убил.
— Татко, искам въртележка — казва Ава, която се люлее на вратата на хола. — Татко…
Неустоимият зов на дъщеря му най-после откъсва Пол от телефона и той отговаря.
— Разбира се, бебчо.
Пол повдига Ава за ръцете и я залюлява високо във въздуха. Доволните й писъци рикошират в тавана. Пуска я, хваща я през кръста, завърта я с главата надолу и я гъделичка. Ава се кикоти и се гърчи като торба със змии. Той я слага с главата надолу на пода и тя се изправя.
— Искам пак!
— Трябва да тръгвам, миличка.
Ава се надига на пръсти. Възторг озарява лицето й.
— Моля те, татко, искам пак! — Тя обожава баща си. Отбелязвам си да се постарая да запомня завинаги този момент, защото нямам спомени баща ми да е играл така с мен.
— Ако си послушна, ще играем на акули, когато се върна. — Пол я целува по косата и я люшка, като ме гледа. Отдръпва се без желание и тръгва към вратата. Ава подскача от крак на крак в трепетно очакване. — Ако Лекс се обади тук, кажи му веднага да ми звънне — добавя той и излиза, без да ме целуне.
Неотдавнашните ни кавги са създали странен вакуум между нас. Промъкваме се един покрай друг и гледаме да избягваме случайни физически контакти. Тялото, движенията и мирисът му изведнъж са ми станали чужди и не мога да си ги спомня дори да се опитам. Пол започна да спи с тениска. Голотата вече изглежда неуместна. В края на деня лягаме в голямото легло и се вкопчваме в двата края като моряци за плаващи останки след корабокрушение. Единствено през дългите ми безсънни часове го намирам свит до мен, заврял нос във вдлъбнатината между лопатките на раменете ми. Пол става, преди аз да се събудя сутрин.