Кимам и изваждам мобилния си телефон. Имам съобщение. Очаквам, че е Елоуид, защото вече получих три от нея тази сутрин, но е от Лекс.
„Да се срещнем днес. Не казвай на Пол.“
Обзема ме тъга. Приятелството им се пропуква и скоро може да бъде последвано от деловото им партньорство. Джош изтрополява надолу по стълбите. Долната му устна сърдито е издадена напред. Протягам ръка да разроша косата му, защото не мога да се сдържа.
— Не ме пипай, мамо! — Той грубо блъска ръката ми.
На шахматната дъска на живота са настъпили промени и всички трябва да заемем нови позиции. Щом Лекс е освободен, скоро ще бъде арестуван някой друг. Той иска да се срещнем, но първо трябва да свърша нещо.
Остра болка пронизва крака ми.
— Ох! Защо го направи?
Джош ме е ощипал силно.
— Никога не слушаш! Искам да отида на училище сам. Не искам да ходя с теб.
Винаги съм знаела, че един ден ще ме помоли за това. Да среже още една нишка, свързваща го с детството. Не съзнавах обаче колко много ще боли.
— Добре, ще поговорим с татко довечера. Джош, някой в училище казвал ли ти е нещо неприятно за…
— Остави ме на мира! — изкрещява той.
Предполагам, че това означава „да“.
24.
Ливи е толкова ядосана, че се е зачервила като домат и изнася проповеди на всеки, който има нещастието да я заговори. Днес е ежеседмичното ни редакторско събиране и обсъждаме как да реагираме на смъртта на Мелъди. Никое от предложенията ни не може да разведри Черния облак.
— Ще си разпределим проучването на живота на Мелъди. Тя беше хубаво момиче и затова ще покажем много видеоматериали с нея. Шаина, свържи се със старите й приятели, потърси във фейсбук и намери клипове, които можем да използваме.
— Кой ще отразява гледната точка на полицията? — осмелява се да попита изследователят Мат.
— Колин, разбира се! — Колин е бивш детектив от Скотланд Ярд, който се намества твърде удобно до Марика на кожения диван, когато се нуждаем от професионална помощ. — Ще използваме връзките му и ще ги помолим да ни дадат записи на Мелъди от камерите за наблюдение в града. Какво знаем за семейството й?
Шаина има незавидната задача да разочарова шефката. Тя поклаща глава.
— Боя се, че там ударихме на камък — казва и Ливи въздиша тежко. — Родителите й не искат да имат нищо общо с предаването…
— Дъщеря им го измисли!
Шаина повдига рамене.
— Намерих братовчедка, която много иска да участва, но това е малко периферно.
Ливи почуква по бюрото си с евтина химикалка. Раздразнението й се разпространява на вълни из стаята.
— Безнадеждно е. — Мълчание. — Е, да продължим с Лекс и Джери, фактът, че собственикът на фирмата беше разпитван за убийството на автора на предаването, е нещо, което ми трябва, колкото дупка в главата… — Преди Ливи да започне да се оглежда и да търси върху кого да насочи разочарованието си, вратата се отваря. — Марика!
От Марика се разнася опияняващо ухание. Облечена е в широко яке „Гортекс“ с ципове и закопчалки на странни места, от което се подават малките й, загорели от слънцето ръце.
— Здравейте. Съжалявам, че закъснях, но корабът беше задържан заради силни ветрове.
— Слава богу, че си тук! — Ливи става от стола и маха на Марика с двете си ръце.
— Извинявам се. Да останеш принудително на остров Уайт не е от полза за никого. — Тя слага водонепромокаемата пътническа чанта в ъгъла на стаята и сяда. — Вятърът беше със сила осма степен и не можахме да напуснем пристанището. Накрая взех хеликоптер от Вентнор до Портсмут и се качих на влака дотук. — Марика се усмихва триумфално. — Никакъв стрес.
— Най-после нещо радостно! — Лицето на Черния облак се разтегля в една от редките й усмивки. — Искаме да вземеш интервю от Джери Бонакорси. Не му предявяват обвинения, затова той е чист. Трябва да го включим в предаването.
— Това ми харесва — спокойно отвръща Марика.
— Въпреки многобройните часове на отразяване на случая му рядко са му взимали интервюта — и са му задавали трудни въпроси. Изведи го от зоната му на удобство и може да получиш някоя изненада.
— Добре.
— Има проблем — обажда се Мат.
— Не искам да чувам за проблеми! — срязва го Ливи.