— Червено е! Червен светофар, Лекс! — Колата пред нас е сменила лентите и ние летим към оживено четиризначно кръстовище. — Намали!
Лекс удря спирачки и се плъзгаме толкова рязко, че се изстрелвам напред и опъвам предпазния колан.
— Знаеш ли какво ще стане с моя дял от четирийсет и пет процента във „Форуд“? — Той се навежда към мен. В автомобила се разнася миризма на изгорели гуми. — Ще бъде разделен между другите акционери. — Двамата се споглеждаме мълчаливо. Светлините се сменят и зад нас прогърмява канонада от клаксони, защото колата ни не помръдва.
— Защо не ми кажеш кой е този някой?
Някакъв човек крещи неприлични думи през стъклото.
— Не си ли в настроение да побъбрим? Нека те открехна. Пол…
— Я стига!
— И ти, и Джон. — Лекс издава тих, жесток смях.
— Мислиш, че е смешно ли? Ще ти покажа кое е смешно! Ще натрупаш пачка, за която никога не си работила, а? За разлика от мен! — Гневът му избухва отново. Гумите на колата изсвирват, отдалечавайки се от кръстовището. — Днес получих писмо от девера ти, с което ми напомня клаузите за ненадежден партньор, само за да навре носа ми още по-дълбоко в лайната!
— Той ще убие и двама ни, ако не овладея нещата. Не се държиш разумно, Лекс! Полицаите и без това щяха да те разпитат, както разпитаха мен.
— Защо влезе в кабинета ми, Кейт? На коя част от приказката, съчинена от любимия ти партньор, не повярва? — Автомобилът се изкачва по склон и после се спуска в подлез.
— Или може би не си отишла да намериш нещо, а да оставиш нещо. Може би ти и той — и проклетият му брат — сте заедно.
— Нямам отговор, Лекс. Някои неща не се връзват. Но се опитвам да разбера истината, а няма да го направя, като препускам с главозамайваща скорост по А4 и едва не се пребивам! И аз като теб имам какво да загубя. — Чувам го, че ругае, но продължавам: — Всъщност ще загубя много повече от теб. — Сега е мой ред да се ядосам: — Ти ще загубиш пари, а аз ще загубя… всичко! — Гласът ми потреперва и млъквам. Обръщам се към него и го поглеждам предизвикателно. — Знаеш ли нещо, Лекс? Никога не се предавам. В случая залогът е висок и ще открия отговора, каквото и да ми струва. Какво ще направя с информацията, след като я науча, е друг въпрос, но ще я намеря.
Не помагам. Лекс настъпва педала за газта и на устните му затрептява усмивка.
— Каква грандиозна реч! Какви благородни намерения! Ти си една малка хрътка, нали?
Вцепенявам се на ергономичната седалка. Профучаваме покрай знак, който показва, че трите ленти се сливат в една.
— Душиш по следата и търчиш подир подхвърлената пръчка. Хубаво име за телевизионно предаване, „Хрътка“. Хитова нова детективска поредица.
— Лекс, Лекс!
Лентата, по която се движим, се стеснява, и вече не ми пука за медийното му въображение.
Той не ми обръща внимание и продължава да кара като насън.
— Хрътка, жената, която може да надуши измамата… и която с кучешко настървение…
Не го слушам, а гледам пътните конуси и нетърпеливите предупреждения „Намали“.
— Лекс! Спри, за бога!
Пътят свършва и пред нас се изпречва микробус. Лекс изругава тихо. Ужасяващо стържене на метал разкъсва колата ни отстрани и се завъртаме на двулентовото шосе, блъскаме се в предпазните перила между двете платна, плъзгаме се по банкета и отново се връщаме на пътя. С всеки трясък чувствам непреодолимо желание да усетя мириса на децата си за последен път, защото в последните си минути не вярвам в нищо друго, освен в обичта си към тях и с всеки вибриращ удар болката ми, че не ги виждам, се засилва. Лекс крещи, спирачките свирят и се чуват още клаксони. И после така внезапно, както започна, колата прелетява по завой, накланя се на една страна и спира на затревен банкет. Задницата стърчи извън шосето.
Седя неподвижно, усещам всеки благодарен удар на сърцето си и си поемам дъх, сякаш ми е за пръв път. Успявам да се обърна и виждам фарове на коли под различни ъгли и тъмни сенки, които тичат към нас. С облекчение разбирам, че поне не сме се блъснали в друго превозно средство. Нещо топло се стича по слепоочието ми.
— Хрътка. Така ще те наричам отсега нататък, Кейт. Това е идея само за нас двамата. — Лекс се смее иронично. — Ще бъде нашата малка тайна. Няма да кажа на никого, обещавам. Искрено се надявам да оправдаеш името.
Той все още е на вълна телевизионни предавания и гневът ми избухва.