— Черния облак се задава.
Сядам, обръщам се и виждам Ливи, продуцентката, която казва: „Аха“ на някого по мобилния си телефон, докато слаломира покрай столовете и върви към нас. Още не съм работила във „Време за престъпление“ достатъчно дълго, за да опозная всички, но Ливи определено привлече вниманието ми. Тя приключва разговора, хвърля телефона и изпухтява от раздразнение.
— Доколкото разбирам, денят не е добър, а?
Ливи изсумтява.
— Всичките са кретени и тъпаци.
Виждам, че Шаина едва сдържа усмивката си. Наричаме Ливи „Черния облак“ защото е непоправим песимист и съзира бедствия, дебнещи на всеки ъгъл.
— Мислех, че броят на зрителите ни се увеличава?
Ливи не се усмихва. Сяда на бюрото ми.
— Да, така беше. — Страхотната новина не е достатъчна за Ливи, а я изпълва с мрачни опасения какво ще стане после. Тя се намръщва още повече. — Но никой не е доволен. — Посочва черния чувал. — Пристигат все повече видеозаписи от зрители. Това е само част от тях. Трябва да ги прегледаш и да подбереш само най-страшните истории, кадри, които наистина показват гадните отрепки, сред които живеем. — Тя забива пръст в компютъра ми, за да наблегне на думите си.
— Няма проблем — отвръщам.
Ливи прави всичко възможно да ни зарази с лошото си настроение.
— Не се вълнувай прекалено много. Работата е трудоемка.
Нищо, което й казвам, не може да я убеди, че харесвам работата си. Ливи я смята за досадно, повтарящо се сортиране и сверяване на информацията, а аз виждам интересни прозрения в драмите, живота и нещастието на хората, фактът, че можем да излъчваме видеозаписите на милиони телевизионни зрители, да помогнем за залавянето на индивиди, които тероризират домове, и да направим живота на хората по-хубав, ме кара да обичам работата си.
— Има още един там отзад — добавя Ливи. — Ще ти покажа къде е и ще го довлечем тук.
— Какво друго разкрива обратната информация за предаването? — пита Шаина.
— Марика е чудесно попадение. Едно нещо поне върви добре.
— О, великата Марика Кокран. — Не мога да се сдържа и изпадам във възторг.
— Не е ли най-добрата? — Въпреки че настроението на Ливи е мрачно, дори тя не може да устои на обаянието на Марика.
— Това е много по-различно от танцовото шоу, което тя представяше отначало, но Марика има младежко и свежо отношение, което се вмества в предаването — отбелязвам.
— Господи, какъв подвиг беше да я взема! Разбира се, идеята беше на Пол!
Отправям й възможно най-милата си усмивка, която понякога е направо захарна.
Марика беше моя идея.
Ливи си е позволила да бъде щастлива твърде дълго. Смръщва се още повече.
— Да, засега шоуто върви добре, но непрекъснато ми опяват да намаля бюджета. Господи, колко ми липсват и неограничените средства. Вижте каква дупка е офисът!
Трите отчаяно оглеждаме помещението и аз се осмелявам да предположа, че съм назначена предимно защото струвам евтино.
— Защо сме в този офис? — пита Шаина.
— Това е учтиво описание! Някой мухльо от „Форуд“ е забравил да направи нещо с договорите за наема. — Тя става и веднага се паникьосва: — Къде е телефонът ми? — Взимам го и й го давам. — Кейт, записите.
Шаина ме поглежда съчувствено, докато се влача след Ливи по тесния коридор. Тя бута тежката врата и се пренасяме в студиото на „Време за престъпление“. Ливи минава покрай голяма снимачна площадка на хол с кожено кресло и диван зад стъклена масичка за кафе. Тук Марика привлича вниманието на зрителите, когато се излъчва „Време за престъпление“, но днес студиото е безлюдно и тихо. Предаването търси помощта на обществеността, за да разкрива всякакви престъпления, от убийства и изнасилвания до криминални щети, и използва гласуване по телефона и със съобщения, за да набира средства за обществени кампании — камера за наблюдение в тъмен ъгъл на някой квартал или нови ключалки за врати на пенсионери.
Встрани от сцената има редица бюра, където изследователите приемат обаждания, съобщения по мобилни телефони и имейли от гражданите и откъдето всяка седмица организираме гласуването на зрителите. Предаването е популистко, при това цинично.